Разлика между версии на „Временно руско управление“

доста непълноти, структура
(доста непълноти, структура)
 
 
'''Временно руско управление в България''' е периодът,управление от руски граждански и военни власти от юни 1877 г. вдо койтоюни 1879 г. Разпростира се в окупираните от [[Русия|руските]] войски потеритории времев хода на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] от (1877-1878 година територии на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров)]] се управляват от руска администрация. Тя е създадена в самото начало на войната през април [[1877]] година. [[Берлински договор|Берлинският договор]] ограничаваго продължителността на Временното руско управлениеузаконява и тоопределя енеговата премахнато през май [[1879]] година със създаванетопродължителността на [[Княжестводевет България]] и [[Източна Румелия]]месеца.<ref name="БДИ">{{cite book | year = 1987 | title = Българските държавни институции 1879-1986 | publisher = ДИ „Д-р Петър Берон“ | location = София | pages = 54-55}}</ref><ref>Николова В., Куманов М., Кратък исторически справочник, т. III, С., 1983, с. 148</ref>
 
==Временно руско управление==
===По време на Руско-турската война (1877-1878)===
===Организация===
[[File:Plovdiv-Headquaters-Interim-Russian-Government-1878.jpg|дясно||мини|200px|Сградата в Пловдив, където се намира Временното руско управление от май до октомври 1878 година]]
 
Временното руско управление сее оглавявасъздадено отв императорскияхода комисарна [[ВладимирРуско-турската Черкаски]],война (1877-1878). Наименувано е ръководил „Канцеларията за гражданско управление на освободените зад Дунава земи“ и е прикрепено към командването на Действуващата руска армия на Балканския полуостров. Начело на канцеларията е руския императорския комисар [[Владимир Черкаски]], а след неговата смърт презна 3 март 1878 годинаг.&nbsp;— от [[Александър Дондуков-Корсаков]].<ref name="БДИ"/> Седалището на комисаря първоначално е в [[Пловдив]] (от 20 май до 10 октомври 1878 година), а след това се премества в [[София]].
 
Задачата на управлението е: да се изгради основата на българската държавно-правна организация, да се възстанови нормалния живот, да се оказва всестранно съдействие на руската армия.
 
В освободените градове се учредяват български административни учреждения. Създават се Градски управителни съвети, съдебни и полицейски органи. Основна административна единица е губернията.
Ръководството на администрацията се осъществява от канцеларията на императорския комисар. Освен руски офицери и чиновници, в тях работят и голям брой българи, сред които [[Марин Дринов]], [[Марко Балабанов]], [[Димитър Греков]], [[Тодор Бурмов]], [[Васил Караконовски]] [[Киряк Цанков]], [[Илия Цанов]], [[Христо Стоянов (юрист)|Христо Стоянов]], [[Константин Кесяков]], [[Иван Кишелски]], [[Петър Оджаков]] и други.<ref name="БДИ"/> По силата на [[Санстефански мирен договор|Санстефанския мирен договор]] срока на Временното руско управление е определен на две години.
[[File:Dondukov-KorsakovA.M.jpg|ляво|мини|150px|Руски императорски комисар Александър Дондуков]]
Ръководството на администрацията се осъществява от канцеларията на императорския комисар и създадения през 1878 година Съвет за управление на областта. Освен руски офицери и чиновници, в тях работят и голям брой българи, сред които [[Драган Цанков]], [[Петко Каравелов]], [[Стефан Стамболов]], [[Димитър Греков]], [[Димитър Петков]], [[Тодор Икономов]], [[Константин Стоилов]] и други.<ref name="БДИ"/>
 
===По силата на Берлинския договор===
=== Окупационен дълг ===
[[Берлински договор|Берлинският договор]] определя неговата продължителност на девет месеца считано от деня на подписването на договора. Като главна задача е определена създаването на васалната държава [[Княжество България]] и автономната област [[Източна Румелия]]. Ръководството на администрацията се осъществява от канцеларията на императорския комисар и създадения Съвет за управление състоящ се от седем отдела.
 
Приети са голям брой нормативни актове (временни правила) за устройство на войската, съдилищата, училищата, полицията, медицинските управления, пощенското дело и др. Въвежда се задължително първоначално образование, задължителна военна служба за мъжете на възраст от 20 до 30 г., основава се Българската народна банка, а за официален език е определен българския.
 
Временното руско управление свиква [[Учредително събрание|Учредителното събрание]], което приема [[Търновска конституция|Търновската конституция]]. През април 1879 г. свиква [[1 Велико Народно събрание]], което избира [[Александър I Батенберг]] за български княз.
 
Временното руско управление и Европейската комисия за Източна Румелия устройват и автономната област [[Източна Румелия]].
 
На 19 май 1879 г. Временното руско управление предава властта в Източна Румелия на генерал-губернатора [[Алеко Богориди]], а на 25 юни в Княжество България на българския княз [[Александър I Батенберг]]. С тези си актове Временното руско управление прекратява своето съществуване.
 
[[File:Plovdiv-Headquaters-Interim-Russian-Government-1878-plaque.jpg|дясно||мини|100px|Паметната плоча]]
Разходите по издръжката на Временното руско управление са определени от Берлинския договор и трябва да бъдат поети от бъдещите Княжество България и Източна Румелия, което създава т.нар. ''Окупационен дълг''. Той е изплащан нередовно и окончателното му уреждане отнема почти половин век. Княжество България обслужва редовно дълга от 1883 до 1885 година, когато отношенията между България и Русия са прекъснати. През 1890 година е направена една вноска, но редовното изплащане е подновено през 1896 година. Окупационният дълг на Княжество България е окончателно погасен през 1902 година със средства от големия външен заем, емитиран чрез Банка [[Париба]].<ref name="аврамов">{{cite book | last = Аврамов | first = Румен | authorlink = Румен Аврамов | year = 2007 | title = Комуналният капитализъм: Т.I | publisher = Фондация Българска наука и култура / Център за либерални стратегии | location = София | pages = 491-492 | isbn = 978-954-90758-7-8}}</ref>
 
Окупационният дълг на Източна Румелия е наследен от Княжество България след [[Съединение на България|Съединението]] през 1885 година. Неговото изплащане е многократно отлагано до 1912 година, когато България и Русия договарят план за погасяването му. Планът не е изпълнен, поради започналата война между двете страни, а след [[Първа световна война|Първата световна война]] дългът е опростен със споразумение между кабинета на [[Александър Стамболийски]] и [[Болшевизъм|болшевишкото]] правителство на Русия.<ref name="аврамов"/>
 
== Литература ==
* Николова В., Куманов М., Кратък исторически справочник, т. III, С., 1983, с. 148-150
* [http://ia700404.us.archive.org/33/items/russkoeupravlen01komigoog/russkoeupravlen01komigoog.pdf Овсяный, Н. Русское управление в Болгарии в 1877-78-79 гг. Т. I. Заведывавший гражданскими делами при Главнокомандовавшем Действующей армии д.с.с. князь В. А. Черкасский. СПб, 1906]
* [http://ia700302.us.archive.org/20/items/russkoeupravlen00komigoog/russkoeupravlen00komigoog.pdf Овсяный, Н. Русское управление в Болгарии в 1877-78-79 гг. Т. II. Российский Императорский Комиссар в Болгарии, генерал-адъютант князь А. М. Дондуков - Корсаков. СПб, 1906]