Отваря главното меню

Промени

к.
[[Image:Fasces lictoriae.svg|thumb|150п|Римските ''[[фасции]]'' са символасимволът на върховната власт в [[Древен Рим]] и се носят от [[ликтор]]и, придружаващи и охраняващи [[магистрат]]ите.]]
 
'''Държавният суверенитѐт''' ({{lang-fr|souveraineté}} — върховна власт) е неотчуждаемо юридическо качество на независима държава, символизиращо нейната политическо-правна самостоятелност, висша отговорност и ценност като първичен субект на международното право; необходимо за изключителното върховенство на държавната власт и предполагащо независимост от властта на друга държава; възникващо или изчезващо по силата на доброволно изменения на статуса на независимата държава като цялостен обществен организъм; обусловено от правовото равенство на независими държави и стоящо в основата на съвременното [[международно право]].<ref>Моисеев А. А. Суверенитет государства в современном мире. Международно-правовые аспекты. — М., «Научная книга», 2006. 246 с.</ref>
 
Суверенитетът е изключителното право да се упражнява върховна власт над [[география|географски]] регион или група от [[човек (вид)|хора]] (напр. [[нация]] или [[племе]]). Обикновено [[правителство]]то или друго [[политика|политическо]] представителство осъществява суверенните права, въпреки че в някои случаи тези права се упражняват от един човек. [[Монарх]], който управлява суверенна [[държава]], може да бъде наричан '''суверен''' на тази държава. Като понятие суверенитетът се определя като върховенство, независимост и самостоятелност на властта на определена държава във вътрешните и външните и&#768; работи. Основа на суверенитета е правото на нациите за самоопределение. Суверенитетът е основен принцип на [[международното публично право]], отразен в Устава на [[Организация на обединените нации|ООН]]. Суверенитетът бива държавен, народен и национален.
==История==
Корените на категорията „суверенитет” могат да бъдат намерени във [[Вестфалски мирен договор |Вестфалския мирен договор]] от 1648 г., чрез който за първи път се обособява ролята на държавата като субект на международната политика<ref>кап.I ранг доц. д-р Боян Медникаров, Защитата на морския суверенитет като особена функция на системата за държавно управление</ref>. Категорията получава разпространение в края на XIX век заедно с категорията “държава”.
 
===Тълкувания===
В теорията съществуват различни определения за суверенитет. Българският тълковен речник го дефинира като:
Българският тълковен речник го дефинира като:
* 1. Право на върховна власт;
* 2. Вътрешна и външна независимост на държавата.
Терминологичният юридически речник определя суверенитета като върховенство и независимост на държавната власт, нейно най-важно качество, характеризиращо политико-правната и&#768; същност.
 
В суверенитета се включват две2 основни понятия:
*1) държавен суверенитет - върховенство на държавната власт вътре в страната, нейната пълна самостоятелност и независимост от властта на други държави;
 
*2) народен суверенитет - пълновластие на народа като източник на властта и възможност да участва в управлението на държавата.
1) държавен суверенитет - върховенство на държавната власт вътре в страната, нейната пълна самостоятелност и независимост от властта на други държави;
 
2) народен суверенитет - пълновластие на народа като източник на властта и възможност да участва в управлението на държавата.
 
Според българо- английския юридически речник, суверенитетът е върховната власт в държавата, това е властта на институцията, лицето или органът, който разполага с окончателната власт да налага закони върху всички останали в държавата и с правомощията да променя всеки предишен закон. Политическият характер на държавата определя кой и как упражнява тази власт.
 
При дефинирането на морския суверенитет трябва да се съобразим и с някои особености на средата, в която държавата упражнява това свое изконно право. Тази среда включва преди всичко НМП, с всички обособени в тях зони. Според принципите на международното право вътрешните морски води, териториалното море, както и въздушното пространство над тях, дъното и земните им недра, са неделима част от територията на страната, поради което тя упражнява пълен суверенитет върху тях. В останалите морски пространства Конвенцията на ООН по морско право от 1982 г. дава на крайбрежната държава само определени суверенни права, които обаче са пряко свързани с националните и&#768; интереси. Ето защо се налага да се разкрият връзките на понятието „морски суверенитет” с понятията “юрисдикция” и “суверенни права”.
 
Съгласно Терминологичния юридически речник понятието „юрисдикция” означава 1. Правомощията на съд да разглежда и решава дела или да постанови определено разпореждане. 2. Териториалните граници, в рамките на които даден съд упражнява юрисдикция. 3. Териториалният обхват на законодателна компетентност на Парламента.
Съгласно Терминологичния юридически речник понятието „юрисдикция” означава:
* 1. Правомощията на съд да разглежда и решава дела или да постанови определено разпореждане.
* 2. Териториалните граници, в рамките на които даден съд упражнява юрисдикция.
* 3. Териториалният обхват на законодателна компетентност на Парламента.
 
Освен това юрисдикцията се определя като компетентност (власт) на държавен орган да разглежда определените му дела и да издава държавен акт по тях. Тя ограничава дейността на държавните органи.
 
==Суверенитет и юрисдикция==
==Отношение между категорията “суверенитет” и понятието „юрисдикция”==
Понятието „[[юрисдикция]]” не е еднозначно за [[международното публично право]]. То включва осъществяването и на законодателна власт и в този смисъл се приближава до категорията „суверенитет”. Независимо обаче от наличието в “публичната” юрисдикция на всичките три компонента, присъщи на суверенитета - осъществяване на законодателна, изпълнителна и съдебна дейност, цялата дейност при осъществяване на юрисдикцията се прилага в по-ограничен обем и за конкретни цели, докато при суверенитета става въпрос за пълно върховенство. Т.е. критерий в случая е обемът на упражняваните права и целите, с които тези права се упражняват. В този ред на разсъждение, суверенитетът предполага наличие на пълно и безусловно върховенство на държавната власт, без ограничение в обема и целите.
 
==Суверенни права и юрисдикция==
==Отношение между понятията “суверенни права” и “юрисдикция”==
Суверенните права предполагат упражняване на власт, в т.ч. законодателна, в по-ограничен обем и с по-конкретни цели в сравнение със суверенитета, но пък значително по-общи в сравнение с понятието „юрисдикция”. Например, съгласно чл.56 от Конвенцията по морско право, “... в изключителната икономическа зона крайбрежната държава има суверенни права за промишлено проучване и експлоатация, съхраняване и стопанисване на природните ресурси - живи и неживи, намиращи се на морското дъно, в неговите недра и в покриващите го води, както и по отношение на други дейности за икономическо разработване и експлоатация на зоната, като получаване на енергия чрез използване на водата, теченията и ветровете и юрисдикция, както се определя от съответните разпоредби на тази конвенция, по отношение на създаването и използването на изкуствени острови, съоръжения и структури; морски научни изследвания; защита и опазване на морската среда; други права и задължения, предвидени в конвенцията”.
 
Видно е, че юрисдикцията предполага осъществяване на права по конкретен въпрос, със строго определена, специална цел – в случая юрисдикция само и единствено за “ …“… създаването и използването на изкуствени острови, съоръжения и структури…”.
 
Видно е, че юрисдикцията предполага осъществяване на права по конкретен въпрос, със строго определена, специална цел – в случая юрисдикция само и единствено за “ … създаването и използването на изкуствени острови, съоръжения и структури…”.
От направеният анализ се налагат изводът, че е целесъобразно да се прилага разширено тълкуване на понятието „морски суверенитет”, при което тя да се свързва както с правото на държавата да упражнява пълен контрол на морските пространства, които са част от нейната територия, така и с международно регламентираните суверенни права в останалите зони на НМП.
 
 
{{Право}}
 
[[Категория:Международно право]]
[[Категория:МеждународниСуверенитет| отношения]]
 
[[als:Souveränität]]