Бернард Болцано: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 18:
*[[Теорема на Болцано]]
*[[Теорема на Болцано-Вайерщрас]]
В математиката е известен с теоремата Болцано-Вайерщрас, с Парадокси на безкрайността (Paradoxien des Unendlichen, издадена посмъртно през 1851 г.), с въвеждането на понятието за актуална безкрайност, както и с теорията си за реалните числа, различна от тези на
Като философ Болцано е предшественик на аналитичната философия и феноменологията. Основният му труд – Теория на науката (Wissenschaftslehre, 1837), е открит от учениците на [[Брентано]]. Неговата онтология на пропозициите и представите като такива („an sich“) оказва влияние върху Хусерл и Твардовски, а с посредничеството на втория – и върху развитието на логическата семантика на Лвовско-Варшавската школа. Критик на [[Кант]] и немския идеализъм, [[Болцано]] се ситуира между [[Лайбниц]] и [[Фреге]], като продължава метафизиката на първия и предшества семантичния платонизъм на втория. В Теория на науката Болцано осъществява проект за нова логика като теория на науката. По негово време понятието „логика“ се употребява в по-широк смисъл, който включва, освен формалната логика, също епистемологията и философията на науката. Болцано отделя логиката от психологията, за да обоснове по-добре математиката. Още през 1810 г. (Beyträge zu einer begründeteren Darstellung der Mathematik) той определя математиката като наука, занимаваща се с общите закони, на които нещата трябва да съответстват в съществуването си. Така смисълът на Болцановата теория на науката е да осигури добри логически и епистемологични основи на математиката.
|