Охридска архиепископия: Разлика между версии

'''Охридската архиепископия''' (пълното ѝ наименование – ''Архиепископия охридска на Първа [[Юстиниан I|Юстиниана]] и на цяла [[България]]'') е българска [[автокефалия|автокефална]] [[православие|православна]] [[Църква (институция)|църква]] в завоюваните български земи, приемница на понижената в ранг [[Българска патриаршия|Преславско-Дръстърската патриаршия]]. Създадена е през [[1018]] г. от [[император]] [[Василий II (Византийска империя)|Василий II]] и е закрита неканонично със [[султан]]ски [[ферман]] през [[1767]] г. по настояване на Цариградския гръцки патриарх, като нейният [[диоцез]] е присъединен към този на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]].

С падането на България под византийска власт през [[1018]] г. с указите на император [[Василий II (Византийска империя)|Василий II]] от [[1019]] г. - тя е понижена в ранг и обявена за ''Българска автокефална [[архиепископ]]ия'' със седалище в [[Охрид]], последната българска столица и тогавашно седалище на [[Българска патриаршия|българския патриарх]]. Диоцезът, българската народност на предстоятеля й и правата й са определени с две [[Грамоти на император Василий II за правата на Охридската архиепископия]].

Независимостта и&#768; от [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]] е уредена до [[1020]] г. в ощеспоменатите два указа на император Василий II. Първоначално тя обхваща 31 епископии върху териториятя на цяла [[България]], без част от Тракия. Там е постановено и предстоятелите ѝ да са само българи.<ref>Българската християнска цивилизация и българските манастири - [[Божидар Димитров]] ИК "Фондация Ком", С. 2001.</ref>