Балкански съюз: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м r2.5.4) (Робот Промяна: sl:Balkanska liga
мРедакция без резюме
Ред 33:
== Разпадане на Балканския съюз ==
 
Пренебрегването на българо-гръцкия спор за Южна Македония и отказът от принципа за неделимост на областта при преговорите за изграждане на Балканския съюз довеждат до разпадането му веднага след сключването на мира с османците.<ref>Саздов, Лалков, стр. 276, 290</ref> Сърбия настоява да запази в свое владение всички територии, завзети от войските му, в т. ч. [[Скопие]], [[Прилеп]], [[Велес]] и [[Охрид]]. На свой ред, българите искат буквално прилагане на [[Българо-сръбски договор (1912)|договора]] от 29 февруари 1912 г. и арбитраж на Русия. България влиза в конфликт и с Гърция заради [[Солун]], остров [[Тасос]], [[Корча]], [[Воден]] и [[Лерин]], които са превзети от гръцки войски в началото на [[Балканска война|Балканската война]].<ref>Стр. Димитров, стр. 339-341</ref> През февруари 1913 г. се стига до [[Бой при Нигрита|въоръжен конфликт между българи и гърци]] при [[Нигрита]].<ref>Марков, [http://www.kroraina.com/knigi/gm_bw1/gm_3_2.html 3.2.]</ref> Еднакво застрашени от българските претенции, на 22 април 1913 г. сърби и гърци сключват таен протокол за отбранителен съюз, който е оформен окончателно няколко седмици по-късно.<ref>Саздов, Лалков, стр. 289</ref> В началото на май българското командване прехвърля големи войскови части (2-ра армия) от поречието на Марица към долното течение на [[Струма]] за офанзива към Солун. На 9-10 май край река [[Ангиста]] (до [[Сяр]]) се води ново сражение между български и гръцки войски (вижте [[бой при Ангиста]]).<ref name="mark44">Марков, [http://www.kroraina.com/knigi/gm_bw1/gm_4_4.html 4.4. Лондонският договор за мир]</ref> На 19 май 1913 г. (два дни след подписването на [[Лондонски мирен договор|Лондонския мир]]) е сключен [[Гръцко-сръбски договор (1913)|гръцко-сръбски договор]], с който двете страни гарантират общата си граница в Македония срещу опити от българска страна за промяна на новото статукво. На 16 юни българската армия атакува позициите на сърби и гърци и с това дава началото на [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] (Втората балканска война).<ref>Стр. Димитров, стр. 344-346</ref>
 
== Цитирани изследвания ==