Аркадий: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Luckas-bot (беседа | приноси) м r2.7.1) (Робот Добавяне: id:Arcadius |
Редакция без резюме |
||
Ред 23:
Малолетния Хонорий е манипулиран от римския ''[[magister militum]]'' с вандалски произход – [[Стилихон|Флавий Стилихон]], докато Аркадий попада под влиянието на един от своите министри — галският благородник [[Руфин]].
През 395-400 г. един от вестготските предводители, [[Аларих]], вдига въстание на федератите срещу империята и няколко години плячкосва Тракия, Илирия и Гърция, след което се насочва към Италия. Изправен пред тази заплаха Руфин отказва военно съдействие със западният регент Стилихон, опасявайки се от неговите амбиции да контролира и двамата императори. По нареждане на Руфин войските на източната империя са отзовани в Константинопол, вместо да се бият с врага, но това ги настройва зле и води до свалянето и убийството на сановника от готските наемници на [[Гаинас]] през 395 година. Във всеки случай новият съветник на Аркадий — дворцовия евнух [[Евтропий (консул 399 г.)|Евтропий]], просто заема мястото на Руфин като скритата зад източния трон сила. Той дори става командващ армията ([[magister militum]]) и получава длъжността консул — нещо недопустимо дотогава за един евнух, но опитите му да усмири вилнеещите готи са напразни и те няколко пъти обсаждат столицата.
Същевременно, Гаинас успява да осигури подкрепата на повечето готски войски и застава начело на бунт срещу императора. Аркадий е принуден да приеме готите в Константинопол и да обяви Гаинас за новия [[magister militum]] през [[399]] година. Присъствието на варварите-ариани в града предизвиква масов народен бунт, в който са убити около 7 хиляди готски наемници. С помощта на друг готски военачалник — [[Фравита]], Гаинас и неговите войници са изгонени от столицата в [[400]] година.
| |||