Кимврийска война: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Кимвърска - Кимврийска |
Velo Vrbata (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
||
Ред 10:
| страна2 = [[file:Schwarze-sonne--black-sun--sonnenrad.png|19px]] [[Кимври]]<br>[[file:Schwarze-sonne--black-sun--sonnenrad.png|19px]] [[Тевтони]]
| командир1 = [[Гней Папирий Карбон (консул 113 пр.н.е.)|Гней Папирий Карбон]]<br>[[Марк Юний Силан (консул 109 пр.н.е.)|Марк Юний Силан]]<br>[[Луций Касий Лонгин (консул 107 пр.н.е.)|Луций Касий Лонгин]] †<br>[[Гней Малий Максим]]<br>[[Квинт Сервилий Цепион (консул 106 пр.н.е.)|Квинт Сервилий Цепион]]<br>[[Гай Марий]]<br>[[Квинт Лутаций Катул (консул 102 пр.н.е.)|Квинт Лутаций Катул]]<br>
| командир2 = [[Боиорикс]]
|сила1=
|сила2=
Ред 39:
През 105 пр.н.е. в Рим новият консул [[Гней Малий Максим]] и [[проконсул]]а [[Квинт Сервилий Цепион (консул 106 пр.н.е.)|Квинт Сервилий Цепион]] събират огромна армия със задачата да решат проблема с племената веднъж и завинаги. От [[Втора пуническа война|Втората пуническа война]] не е събирана толкова голяма сила наброяваща около 80,000 човека и много [[Помощни войски (римска войска)|помощни войски]]. Римляните разпределят силите в две армии за всеки един от двамата консули.
Консулите повеждат армиите си към река [[Рона]], но тъй като Максим и Цепион не са в добри отношения вдигат два отделни лагера от двете страни на реката. По този начин армиите отделени една от друга са отворени за атака, без да могат да си помагат взаимно. Самонадеяният Цепион глупаво напада племената без подкрепата на Максим и е напълно разгромен, като германците превземат и оставения без защита римски лагер. След това изолираните и деморализирани войски на Максим стават лесна плячка и са разбити от племената. Хиляди са убитите римски войници, които отчаяно се опитват да се прегрупират и отбраняват зле позиционирания римски лагер. Само [[Квинт Сервилий Цепион (консул 106 пр.н.е.)|Цепион]], [[Гней Малий Максим|Максим]] и няколкостотин от римските войници успяват да се спасят от касапницата с отчаяно бягство. Поражението в [[Битка при Аравзио|битката при Аравзио]] е най-тежкото за [[Римска република|римляните]] от [[Битка при Кана|битката при Кана]] насам; всъщност поражението и дългосрочните последици са много по-големи. За [[кимври]]те и [[тевтони]]те това (макар и временно) е огромна победа. Вместо незабавно да съберат съюзниците си и да нахлуят в незащитената [[Италия (римска провинция)|Италия]], кимврите се насочват към [[Испания#Римска Испания|Римска Испания]], а тевтоните остават в [[Галия]]. Каква е причината племената отново да не нападнат Италия остава загадка. Вероятно са мислили, че по-лесно ще могат да грабят в Испания и Галия, но това не е сигурно. Възможно е също, заради своята безразсъдна тактика при боевете срещу римляните кимврите и тевтоните да са претърпели тежки загуби в редиците си и по-тази причина да не се смятат за достатъчно силни все още да пренесат войната на
===Марий поема командването===
Ред 45:
След разгрома при Аравзио страхът обхваща Римската република, римските граждани очакват племената да се появят всеки един момент пред стените на [[Рим]]. В тази атмосфера на ужас и страх е обявено извънредно положение, конституцията е загърбена и [[Гай Марий]] — победителят в [[Югуртинска война|Югуртинската война]] е избран за [[Римски консул|консул]] и в разрез със закона безпрецедентните пет пъти един след друг (започващи от 104 пр.н.е.). Заради унищожението на римските сили при Аравзио и под натиска на кризата, Марий има свобода на действие да изгради нова армия както сметне за добре.
До този момент армията се състои от богати и имотни хора, но по-скоро е като [[милиция]], а не като професионална армия. Марий променя това като в армията започват да се набират здрави физически и безимотни доброволци. Той подобрява и стандартизира обучението, армията се въоръжава с по-качествени оръжия и брони; подобрява се армейското оборудване като цяло и се променя командната структура в легиона. Напълно комплектован легион се състоял примерно от 6000 човека, от които само 5200 били войните. Останалите се класифицирали като невоенни. Легионът се разделял на 10 [[Кохорта|кохорти]] от по 6 [[Центурия|центурии]] всяка и 10 центурия в първа кохорта. Центурия се състоял от 80 човека и се делил на групи по 8 човека ({{lang-la|contubernia}}), които живеят заедно. Центурия в битка, в марш и в лагера действа като бойна единица. Носи със себе си своето оръжие, лични вещи, продоволствие. Тези единици намалили обема на [[обоз]]а и армията станала по-мобилна. Наред с тези промени се променят също символите и [[щандарт]]ите на легионите — като например
Грешката, която правят кимври и тевтони след по-ранните си победи над римляните (да не нападат Италия), дава време на Марий да завърши реформите си и да обучи нова армия. Племената скоро щели да се изправят срещу новата римска армия — една изключително добре тренирана, високо квалифицирана и съставена от професионални войници сила, под командването на блестящ и безмилостен генерал.
Ред 58:
Племената не са напълно заличени от историята. Малка популация от [[кимври]] и [[тевтони]] остават в северните части на [[Ютланд]], [[Скандинавия|Южна Скандинавия]] и бреговете на [[Балтийско море]] и обитават тези територии поне до I век от н.е. Техните съюзници [[Бои (народност)|боите]] с които те се смесват се установяват в [[Галия|Южна Галия]] и [[Германия]] и се сражават срещу [[Юлий Цезар]] (племенник на Марий) в неговите [[Галски войни]].
Политическите последици от войната оказват незабавно и трайно влияние над Рим. Края на ''Кимврийската война'', бележи началото на съперничеството между [[Гай Марий]] и [[Луций Корнелий Сула]], съперничество което в последствие води до първата
==Литература==
{{reflist}}
* Mommsen, Theodor, ''History of Rome'', Book IV
* Dupuy, R. Ernest, and Trevor N. Dupuy, ''The Encyclopedia Of Military History: From 3500 B.C. To The Present. (2nd Revised Edition 1986)''
| |||