Герасим Струмишки: Разлика между версии

Заради неуморната си дейност в условията на силен натиск от страна на гръцката пропаганда и способността си да привърже към себе си паството, той сам си спечелва архиерейската мантия. На [[22 декември]] [[1897]] година Герасим Струмишки е ръкоположен за каноничен струмишки митрополит. Общителен и надарен с голямо красноречие, той работи неуморно за утвърждаване на екзархийското дело в Струмишка епархия.

 

 

Герасим Струмишки е сред основателите на революционен комитет на [[ВМОРО]] в Струмица на [[25 юли]] [[1895]] година. Конспиративното събрание се провежда в приемната му стая, където той дава клетва пред д-р [[Христо Татарчев]] .<ref>„Революционната борба в Гевгелийско по спомените на Илия Костадинов Докторов“, Съставител: Кирил Григоров Пърличев, „Македония прес“, София, 2004, стр.108.</ref> Още с въздигането си в архиерейски сан, той влиза в остър конфликт с ръководството на [[Струмишки революционен окръг]] на ВМОРО и по-късно с неговия ръководител - войводата [[Христо Чернопеев]]. Конфликтът се изостря особено през [[1905]] година, след осъждането му "условно" на смърт от [[Струмишки конгрес на ВМОРО (1905)|Струмишкия районен конгрес]]. В думите, казани от владиката по повод отправения му упрек от местния каймакамин, се съдържа цялата безизходнст на положението му: {{цитат|- Властта ме гони и иска да ме махне от Струмица, защото съм бил с комитета, а комитетът иска от мене пари и ме преследва, защото не съм с него!}} Давайки си сметка за последиците за българската национална кауза, ръководителите на Струмишкия революционен окръг не изпълняват присъдата.<ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/45.html Силянов, Христо. "Освободителните борби на Македония". том II, София, 1943, с. 522-527.]</ref>