Философски камък: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
форматиране, без редакция на съдържанието
Ред 21:
По–нататък, авторът предлагал помощта си на еврейския народ. Предлагал да му помогне да изплати дължимите си данъци към римската държава, в чиито граници живеел. Предлагал на своите сънародници да ги научи на тайната на трансмутацията (преобразуването) на различните метали в злато.
 
Фламел прерисувал илюстрациите, показал ги на свои колеги с надеждата, че някой ще ги разгадае, но без успех. Точно по това време се предполага, че Николас си направил лаборатория, в която изследвал тези части от книгата, които разбирал, но напразно. Алхимическата традиция изисквала онези, които изучели "изкуството", да бъдат посветени в тайните му от учител. Накрая Фламел отркилотркрил такъв в Испания, където впоследствие срещнал един известен еврейски учен, който би могъл да хвърли светлина върху тази загадка. Фламел решава да оползотвори своето поклонение до Св. Жак от Компостелла (Seint Jacques de Compostelle). Екипиран с тояга и със шапка, той се влива в една многочислена тълпа поклонници, които тръгват към прочутото испанско светилище. Разбира се, не пропуска да вземе със себе си копие на тайнствените илюстрации и на неразбираемите обяснения към тях.
След множество приключения по пътя, книжовникът достига до светилището, където се изповядва и се причестява (с хляб и вино).
След това, се запътва към град Леон, в северна Испания. Там, успява да се срещне с магистър (учител) Канчес – велик учен и лекар, евреин в доста напреднала възраст. Когато вижда споменатите чертежи и разясненията към тях, евреинът бива учуден и премного щастлив, разпознавайки в тях части от древен ръкопис, който той, отдавна, сметнал за загубен за човечеството. Завладян от идеята да види целия ръкопис, еврейският учен решил да последва Николас до Париж. Но, когато стигнали до Орлеан, старецът, покосен от някаква болест, умрял. След като погребал новия си приятел в орлеанското гробище.