Шарлота Белгийска: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 44:
В [[Мексико]] положението на Шарлота и съпругът ѝ обаче е изключително несигурно. Техният режим се гради на подкрепата от страна на френските войски в [[Мексико]] и на мексиканскта едроземеделска клика, но среща категоричния отказ от признание на републиканците, предвождани от [[Бенито Хуарес]]. Конфликтът между императорските сили и републиканците взема образ на гражданска война, в която се намесват и САЩ, подкрепящи републиканците. Положението на Карлота и [[Максимилиан I (Мексико)|Максимилиан I]] става изключително несигурно след оттеглянето на френските войски от [[Мексико]] през 1866 г. Оттеглянето на французите и подкрепата на американците дават необходимото на републиканците надмощие срещу силите на [[Максимилиан I (Мексико)|Максимилиан I]]. Опасността, в която [[Максимилиан I (Мексико)|Максимилиан I]] и Карлота се намират, е очевидна за всички, но императорът категорично отказва да напусне [[Мексико]], въпреки съветите на самия [[Наполеон III]].
 
Опитвайки се да спаси престола на съпруга си, Карлота заминава за [[Европа]], където търси подкрепа за [[Максимилиан I (Мексико)|Максимилиан I]] в [[Париж]], [[Виена]] и най-накрая в [[Рим]] от при папа [[Пий IX]]. Мисията на императрицата обаче търпи провал, което съсипва психическото ѝ равновесие: тя започва да проявява симптоми на параноя, получава нервен срив и никога след това не се завръща в [[Мексико]].
 
През пролетта на 1867 г. съпругът на Шарлота е заловен от републиканците и е екзекутиран през юни същата година, въпреки опитите на редица европейски правителтва да спасят живота на детронирания император. Едни от последните думи на [[Максимилиан I (Мексико)|Максимилиан I]] преди екзекуцията му са:''"Бедната Шарлота!"''. Новината за смъртта на съпруга ѝ допълнително разстройва бившата мексиканска императрица, поради което психическото ѝ съсстояние продължава да бъде нестабилно. Братът на Шарлота, графът на Фландрия, наема психиатър, който след като прегежда Шарлота, я обявява за душевно болна.