Златан Бойкикев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 9:
| роден-място = [[Кучевище]], днес [[Република Македония]]
| починал-дата = ?
| починал-място = [[Радомир]], [[България]]
| починал-място = [[Адана]], [[Турция]]<ref>[http://www.geni.com/people/%D0%97%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BD-%D0%91%D0%BE%D0%B9%D0%BA%D0%B8%D0%BA%D0%B5%D0%B2/6000000000984625151 Генеалогия на Златан Стоянов Бойкикев], взето от http://www.geni.com на 24.06.2012 г.</ref>
}}
[[Файл:Smac Bond Ivan Boykikev.jpg|дясно|мини|Облигация на ВМОК на името на Иван Златанов Бойкикев. Изплатена на 2 април 1903 година. Подписана от [[Йосиф Ковачев]]]]
Ред 17:
Златан Бойкикев е роден през 1822 година в скопското село [[Кучевище]], тогава в Османската империя. Негов брат е висшият духовник [[Натанаил Охридски]].
 
През 1880-1881 година се включва в [[Охридско съзаклятие|Охридското съзаклятие]]. Заловен е от турските власти и заедно със [[Зафир Белев]], [[Коста Лимончев]] и Христо Попов е осъден на доживотно заточение в крепост<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 468 - 475.</ref>. [[Кузман Шапкарев]] пише за Златан Бойкиков с крайно негативно мнение заради неговата революционна дейност<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/bmark/ksh/ksh_2_7.htm Шапкарев, Кузман. Материали за Възраждането на българщината в Македония, Български писател, София, 1984, стр.306, 308, 309.]</ref>. По-късно е освободен от заточеничеството с амнистия от султана. Живее в Радомир със сина си.<ref>Спространов, Евтим. Дневник, Македонски научен институт, София, 1994, стр. 88.</ref>
 
Синът му [[Иван Бойкикев]] е доброволец в [[Сръбско-българска война|Сръбско българската война]] в Ученическия легион,<ref>[http://saedinenieto.hostzi.com/readArtikel.php?readId=580 Съединението на България. Ученически легион.]</ref> съдебен пристав в Радомир, деец на местното македоно-одринско дружество<ref>Спространов, Евтим. Дневник, Македонски научен институт, София, 1994, стр. 78 - 85.</ref> и спомоществовател на [[Върховен македоно-одрински комитет|Върховния македоно-одрински комитет]].