Ньойски договор: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 42:
В Париж сръбската делегация обнародва меморандум, с който иска поправка на границата с България. Тази поправка предвижда към Кралство Сърбия да бъдат присъединени Видин, Белоградчик, Цариброд, Трън, Босилеград, Кюстендил, Струмица и Петрич - не само от "стратегически", но и от "национални" (!) съображения.
 
Представителите на [[САЩ]] се противопоставят на такова отмъстително третиране на победените опасявайки се, че то ще предизвика нова световна война, (както и става в 1939г1939 г.). Президентът [[Удроу УйлсънУилсън]] настоява да се зачита прогласеният от него принцип за националноетническо самоопределение на териториите при следвоенното устройство, дори се подкрепя българска граница по линията [[Мидия]]-[[Родосто]] твърдо е твърдо подкрепена от САЩ),<ref>[http://www.duma.bg/duma/node/1310 Тодор Коруев, Драмите на България и Великите сили, ДУМА, 3. Юли 2010, брой 150]</ref> но ФранциаФранция и Великобритения отхвърлят разумният подход на САЩ, в отговор на това президентът напуска конференцията и оставя само някои свои служители да участват в нея.
 
На 19 септември сутринта, в 10 часа и 25 минути, в министерството на външните работи на Франция Клемансо връчва официално на Българската делегация условията за мир. В 25-дневен срок Българската страна трябва да представи своите писмени възражения на Върховния съвет, който, след като ги разгледа, ще определи нов срок за окончателния общ договор на България.