Педагогика: Разлика между версии

▲ Предметът на теорията за училищното възпитание като дял от педагогиката е особеният психо – социокултурен процес на формиране на човека при взаимодействието с някои от факторите на неговото развитие в училищна възраст. Обобщено казано, предметът на всяка една теория за училищно възпитание като субдисциплина от науките за образование са: общите идеи и убеждения за специфичните събития, конструкти, закономерности, съдържания и технологии на възпитанието в училищната институция, като един от факторите за развитието и формирането на човека и човешката личност. Самата институционализация може да се разбере като правно и организационно стабилизиране на наложили се в обществото форми на поведение и отношения, утвърждаване на социални взаимодействия на основата на формирани и приети правила, закони, обичаи и ритуали. Така разбираната теория на училищното възпитание има интегративен характер защото (1) се намира и извежда на границата на няколко научни области –педагогическа антропология, културната антропология, психологична антропология, културологията, някои психологически теории, хуманитаристиката изобщо, науките за духа и: (2) в нея освен теоретични утвърждения има и практически предписания.

▲ Предметъта на училищната дидактика, като втори дял от педагогиката може да се дефинира по два различни начина. Първият е за класическото обучение лице в лице. Предмет на училищната дидактика са преподаването и ученето с техните взимоотношения в контекста (конкретните условия) на училищното обучение лице в лице, но над (извън) неговата (на обучението) предметна кокретност и многообразие. При тази дефиниция общата училищна дидактиката е наука за повтарящите се сходни елементи, черти, събития, конструкти, отношения връзки, взаимодействия и свойства предимно във формалното и институционализирано в училището обучение, но тя не е безотносителна и към другите превъплощения на обучението “лице в лице”, ако то се отнася за училищната възраст. Ученето в училище е най – важното нещо, което правят учениците, а преподаването в различните си превъплощения е най – важното нещо, което се прави за ученето.

▲ Второто дефиниране на училищната дидактика се отнася до некласическите и модерни форми на обучение – дистанционно обучение, кореспондентно обучение, електронно базирано обучение (обучение он лайн), компютърно базирано обучение, телеобучението. В тях класическото преподаването или липсва или присъства като улесняваща и посредническа дейност на учителя в която той има обобщаващи, консултативни и донякъде контролни функции. В първия радикален случай, когато преподаването преминава във фасилитиране (улесняване), то дефиницията следва да бъде друга. Тогава училищната дидактиката е наука за взаимоотношенията на фасилитирането, медиацията, менторинга на учителя и ученето на учениците чрез конструкции в контекста (конкретните условия) на училищното обучение лице в лице. При втория случай на преимуществено използване на информационно-комуникативни технологии (ИКТ) дидактиката има за предмет ученето на ученика като функция от взаимодействието с електронни и аудиовизуални носители на информация, но със специфични посреднически функции на учителя.

▲ Принципите на училищната педагогика са разбирани за основни научни положения спрямо нея, но по своя смисъл вероятностни променливи, а понякога и хипотетични съгласувани утвърждения (изказвания), които се отнасят към някаква поредица от събития. Принципите са открити за съмнения, променят се от нови доказателства, но винаги са по – надеждни от убежденията и мненията. Принципите на училищната педагогика са следните:

▲ [ принцип на развитието, който има два аспекта на своите изисквания:

▲ 9 смяна на парадигмите:

▲ 9 преднамерените възпитание, обучение и образование в училищната организация се обясняват и предписват в основната си функция да търсят, предизвикват и допълват човешкото формиране и развитие в определен възрастов период.

▲ [ принцип на обяснението, който е основен принцип на всяка наука и налага изискването да се разкриват различните същности в различна дълбочина на определени явления и области чрез системата от използваните методи, форми и етапи на научните изследвания. Обяснението е ефективно, ако е верно, достатъчно пълно и обхватно, отчетливо, разбрано и спомага за решаване на редица задачи и проблеми. Обяснението е включване на знанията за определено явление или конструкт в по – широк техен контекст;

▲ [ принцип на възхождане от абстрактност към конкретната приложимост;

▲ [ принцип на конструктивното предложение и избираемото предписание;

▲ [ принцип на непосредствената и косвена верификация –проверка на дадени изводи, утвърждения и обобщения или чрез емпирични изследвания, или чрез установяване на теоретични логически отношения за констатиране на истинността им;

▲ [ принцип на простотата, който изисква от няколко подхода и интерпретации да се приеме този, който работи с най – малко на брой условности и допускания;

▲ [ принцип на редукцията, който изисква в изследването, обяснението и изборът на предложения за практиката да се използват постиженията и на други науки, но с нужната мяра и критицизъм;

▲ [ принцип на релевантност, които дава възможност някои значими обобщения и изводи в училилищната педагогика да се ползват в другите науки за образованието;

▲ [ принцип на икономичност, който изисква от няколко конкуриращи се теории да се предпочита тази, която е валидна и надеждна и разбира се демаркирана от псевдонаучните построения;;

▲ [ принцип на джастификацията (оправданото знание), който налага изискването, представените знания в системата на педагогиката да не са продукт на непроверени догадки, “откровения”, “видения”, неоправдани аналогии и пр.

▲ [ принцип на хабитуса, който налага приемането за реални и действителни, възможностите които имат възпитанието, обучението и образованието за допълване формирането и развитието на човека, да не се надценяат, но и да не отричат тези възможности;

▲ [ принцип на фалибализма (от. aнгл. Fallible – подложено на грешки), който налага виждането, че човешкото познание (вкл. и педагогическото) не е безгрешно.

▲ Структурата на училищната педагогика е присътвието и подреждането на нейните дялове в тяхната съвкупност. Тя има следната конфигурация:

▲ Ь предикативна педагогика (система от изказвания за нейния обект предмет, принципи, структура и функции.

▲ Ь тезаурус (език) на педагогиката – събития конструкти(категории) в педагогиката;

▲ Ь номотетична педагогика (закономерности и принципи на възпитанието и обучението);

▲ Ь телеономична педагогика (конкретни цели на възпитанието и обучението);

▲ Ь обектна или субстанциална педагогика (за възпитателните и учебните съдържания – онтопедагогика);

▲ Ь субектна педагогика (за участниците във възпитанието и обучението и тяхното поведение в контекста на тези събития);

▲ Ь проективна и технологична педагогика;

▲ Ь оценъчна педагогика (оценка на възпитаността и доцимология);

▲ Функции на училищната педагогика. Под функция тук се разбира свойство на действащо отношение, изпълнение, роля, продуциране на събития спрямо изучаващите педагогиката. Чрез своите принципи и структура, педагогиката изпълнява следните функции:

▲ р познавателна;

▲ р онтологична (дава обща картина на възпитанието и обучението);

▲ р интерпретативна;

▲ р обяснителна;

▲ a описателно – фактографска;

▲ р систематизираща;

▲ р информираща;

▲ р нормативна;

▲ р конструктивно – технологична;

▲ р прескриптивна (предписваща);

▲ р оценъчно – критична;

▲ р аксиологична (на ценностна ориентация);

▲ р социокултурна и хуманистична;

▲ р практико – приложна;

▲ р прогностична

▲ р професионално – специализираща;

▲ р евристична.