Робърт Оуен: Разлика между версии

През 1826 г. Оуен започва своя следващ социален експеримент наречен „Нов морален свят“ (New Moral World) в [[Ню Хармъни]], Индиана, САЩ. След около две години проектът пропада главно поради отсъствието на Оуен от управлението на общността. Но трябва да се спомене, че този път членовете на общността са били най-разнообразни: от висшата класа, скитници, авантюристи, ентусиасти и др. И. Уорун, който е един от участниците в проекта Ню Хармъни, твърди, че общността е обречена на провал поради липсата на индивидуален суверенитет и частна собственост. След дълъг период на разногласия с Уилям Алън и някои от другите му партньори, Оуен прекратява всякаква връзка с Ню Хармъни през 1828., Следслед завръщанетокато сигуби отвсичките Америкаси той превръща Лондон в център на своята дейностспестявания. В този период той прави няколко по-комунистически експерименти, по-важните от които са в графство Клеър, Ирландия и в [[Хемпшир]].

ЗавръщаСлед сезавръщането си от Америка той превръща Лондон в Англияцентър презна 1832своята гдейност. В този период той прави няколко по-комунистически експерименти, по-важните от които са в графство Клеър, Ирландия и в [[Хемпшир]]. През 1832 г. създава в Бирмингам „Борса за обмяна на труд“. Основната му идея е да се заменят парите като инструмент на печалбата с ползата от труда. На практика това са базари с натурален обмен – стока срещу стока. Но и това начинание претърпява неуспех, тъй като се появява излишък от едни стоки и неодстиг на други<ref name = Pantev>{{cite book | last = Пантев, А., Глушков Х., Мишев Р | first = | year = 2010 | title = История на модерния свят | publisher = Абагар |page = 367 | isbn = 978-954-427-901-1 | ref = Пантев}}</ref>.

През 1833 г. Оуен подхваща друг проект и обявява създаването на Национален съюз на труда, който цели да групира работниците в производствени кооперации. Той също се проваля и Оуен започва да издава списание „Новиятнаречен морал„Нов наморален света“свят“ ({{lang-en|New Moral World}}) (1834-1846), в което пропагандира тезата за кооперациите и социалната хармония, противопоставяйки я на частната собственост, брака и религията, които той нарича трите най-големи тирани на западния свят<ref name = Pantev/>.