Разлика между версии на „Петимата добри императори“

редакция без резюме
м (r2.5.4) (Робот Добавяне: no:Nervan-antoninske dynasti)
Във външната политика, империята достига своето максимално разширение. При Траян в резултат на победоносните войни с даките и партите са присъединени [[Дакия]], [[Арабия]], [[Армения]] и [[Месопотамия]]. На Адриан му се налага да се откаже от последните две провинции и да премине от настъпление към отбрана на границите.
 
Предаването на властта на императора става безкръвно. Всеки император още приживе установява свой приемник, който се избира с одобрението на Сената и армията от авторитетните военачалници или администратори. [[Марк Аврелий Антонин]] нарушава този принцип, провъзгласявайки за съвладетел своя роден син [[Комод]], който се оказва неспособен зада управлява страната. Със своите тиранични действия той предизвиква всеобща ненавист и е убит през 192 г. След това Рим попада в дълъг период на борби между различните претенденти за престола (т.нар. Криза на III век).
 
Римските историци, които често делили императорите на добри и лоши, причисляват Антонините към добрите и съставяли биографиите им в изключително хвалебствени тонове. Нерва, според Тацит, успял да обедини несъединимото [[принципат]]ът и [[свобода]]та. Траян станал за римляните мерило за успех и следващите императори искали да приличат на него. Антонин носел прозвището Пий — Благочестивия. А Марк Аврелий въплъщавал идеала за владетел, ставайки [[философ]] на трона.
 
Съвременните историци, съгласявайки се с много от фактите, с внимание подхождат към фактитетях, доколкото цялата съхранена от тази епоха информация отразява гледната точка на висшето римско общество.
 
<center><gallery perrow=5 >
Анонимен потребител