Рогозенско съкровище: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 4:
Поради различията в стила и изработката на съдовете, се счита, че са произведени по различно време и различни места, което прави датировката на съкровището сравнително широка: от края на [[6 век пр.н.е.|6]] до първата половина на [[4 век пр.н.е.]]. Предполага се, че съкровището е било притежание на местен [[траки]]йски владетелски род от времето на най-големия разцвет и мощ на тракийската култура и тракийските държави на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]].
 
Голямата част от Рогозенското съкровище се съхранява в [[Регионален исторически музей с художествена галерия (Враца)|Регионален исторически музей]] във [[Враца]], а около 20 съда са притежание на [[Национален исторически музей|Националния исторически музей]] в [[София]].
Съкровището е открито на двe части. Първата част, която се състои от 65 предмета е открита случайно през есента на 1985 година от Иван Димитров в двора на къщата му. В продължение на 3-4 месеца дядо Иван не съобщава за откритото богатство поради страх от мисълта, че двора му ще бъде разкопан от археолози и посевите му ще бъдат съсипани. Но в началото на януари 1986 г. той занася откритите предмети на тогавашния кмет на с.Рогозен Борис Драмкин. Кмета разбира, че това е наистина една много ценна находка и веднага се обажда в Регионалния исторически музей - Враца за откритото имане. Археолозите Богдан Николов, Спас Машов и Пламен Иванов реагират веднага и в същия двор на 4 метра разстояние от първия куп откриват и останалите 100 предмета. Рогозенското съкровище е обявено за находката на века.
 
Съкровището тежи повече от 20 кг., изработено през V и VI в. пр. Хр. Върху няколко съда е изписано името на одриския цар Котис, а върху един - името на сина му Керсеблепт.