Лозенградска операция: Разлика между версии

Интензивните сражения от Лозенградската операция започват на 22 октомври. В централния участък при [[Гечкинли]] и [[Селиолу]] [[Първа пехотна софийска дивизия]] (командващ генерал-майор [[Стефан Тошев]]), подпомогната от [[Конна дивизия|Конната дивизия]] и [[Четвърта пехотна преславска дивизия]] (командващ генерал-майор [[Климент Бояджиев]]), с тежък бой успява да отблъсне османските части, като разделя подразделенията, прикриващи Одрин от основните сили при Лозенград.<ref name="въчков"/> <ref>Някои военни историци критикуват сражението при Селиолу и Гечкинли, започнато по инициатива на Първа софийска бригада, като го смятат за прибързано и за причина българската армия да бъде лишена от част от плодовете на победата при Лозенград - вж. Венедиков, Йордан. Сражението при Селиолу и Гечкенли от стратегическо гледище, във: Венедиков, Йордан. Избрани съчинения, София 1991, с. 136-147</ref>

В западния участък при Муратчалъ-Кайпа [[Трета пехотна балканска дивизия]] (командващ генерал-майор [[Иван Сарафов]]) успява да блокира опита за османско настъпление. Това дава възможност на Четвърта дивизия да доразвие българското настъпление в централната зона, като отблъсне османските части от [[Ескиполос]] към [[Петра (Вилает Лозенград)|Петра]]. В източния участък [[Пета пехотна дунавска дивизия]] (командващ генерал-майор [[Павел Христов (генерал)|Павел Христов]]) също настъпва с няколко километра на юг от [[Ериклер]].<ref name="въчков"/>