Уикипедия

Симон Боливар: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Ред 57:
С думите „Всички, които служеха на революцията, разораха морето“, Боливар подава оставка от президентството си на 27 април 1830 г., възнамерявайки да напусне страната и да замине в изгнание в Европа, вероятно във Франция. Той вече е изпратил няколко сандъка (с негови вещи и творби, които е избрал) в Европа,<ref name="Bolívar, Simón 1983">Bolívar, Simón (1983). Hope of the universe (print ed.). Paris: UNESCO.</ref> но така и не успява да отплава.
 
На 17 декември 1830 г., на 47-годишна възраст, Симон Боливар умира след болезнена [[туберкулоза]]{{sfn|Arismendi Posada|1983|p=19}} в ''[[Квинта де Сан Педро Алехандрино]]'' в [[Санта Марта]], [[Велика Колумбия]] (сега [[Колумбия]]). На смъртния си одър, Боливар моли [[адютант]]а си, генерал [[Даниел Флоренсио О'Лиъри]], да изгори останалия архив от негови творби, писма и речи. О'Лиъри не се подчинява на заповедта и творбите на Боливар оцеляват, осигурявайки на историците богата информация за [[либерализъм|либералната]] философия и мисли на Боливар, както и подробности от личния му живот, като например дългата му любовна връзка с [[Мануела Саенц]]. Малко преди смъртта си през 1856 г. Саенц увеличава тази колекция, като дава на О'Лиъри собствените си писма от Боливар.<ref name="Bolívar, Simón 1983" />
 
[[File:La Muerte del Libertador - Antonio Herrera Toro.jpg|thumb|200px|Смъртта на Боливар от венецуелския художник [[Антонио Херера Торо]]]]
Тялото му е погребано в катедралата на [[Санта Марта]]. Дванадесет години по-късно, през 1842 г., по искане на президента [[Хосе Антонио Паес]], то е преместено от Санта Марта в Каракас, където е издигнат паметник за погребението му в [[Национален Пантеон на Венецуела|Националния Пантеон на Венецуела]]. ''Квинта'' близо до Санта Марта е запазена като музей с множество препратки към живота му.<ref name="findagrave">[http://www.findagrave.com/cgi-bin/fg.cgi?page=gr&GRid=11917&pt=Simon%20Bolivar Bolivar]</ref> През 2010 г., символичните тленни останки на любовницата на Боливар, Мануела Саенц, са погревани до него по време на национална церемония, която ги събира отново и почита ролята и&#768; в освободителните войни.{{sfn|BBC, Grant|5 July 2010}}
 
През януари 2008 г., [[Президент на Венецуела|президентът на Венецуела]] [[Уго Чавес]] създава комисия,<ref name="WaPo Forero 23 February 2008"/>[http://www.washingtonpost.com/wp-dyn/content/article/2008/02/22/AR2008022202904.html Chávez, Assailed on Many Fronts, Is Riveted by 19th-Century Idol]</ref> която да разследва теорията, че Боливар е жертва на убийство. На няколко пъти Чавес заявява, че Боливар в действителност е отровен от „предателите от Нова Гранада“.<ref name="COHAforum"/>[Bolivar and Chavez a Worthy Comparison. Council on Hemispheric Affairs. 2011-08-11 Bolivar and Chavez a Worthy Comparison]</ref> През април 2010 г., специалистът по инфекциозни заболявания Пол Овертер изследва записите на симптомите на Боливар и стига до заключението, че може да е претърпял хронично [[отравяне с арсен]], но бързо отравяне и убийство са малко вероятни.<ref name="2010PAresearch"/>[ "Doctors Reconsider Health and Death of 'El Libertador,' General Who Freed South America". Science Daily. April 29, 2010.]</ref><ref name="The Telegraph Allen 7 May 2010"/>[Allen, Nick (7 May 2010). "Simon Bolivar died of arsenic poisoning". The Telegraph. Simon Bolivar died of arsenic poisoning]</ref> През юли 2010 г., тялото Боливар е разпоредено да бъде ексхумирано, за да бъде подложено на изследване.<ref name="msnbc James 16 July 2010"/>[ James, Ian (16 July 2010). "Venezuela opens Bolivar's tomb to examine remains". MSNBC Venezuela opens Bolivar's tomb to examine remains]</ref> През юли 2011 г., международните съдебни експерти издават доклад, в който се твърди, че няма доказателства за отравяне или друга неестествена причина за смъртта.
 
== Наследство ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Симон_Боливар“.