Разлика между версии на „Манасиева летопис“

редакция без резюме
[[Image:57-manasses-chronicle.jpg|thumb|right|200 px|Покръстването на българите, Миниатюра от Ватиканския препис Манасиевата летопис]]
'''Манасиевата летопис''' или '''Манасиевата хроника''' е български средновековен писмен паметник, превод на Световната летопис на византийския писател [[Константин Манасий]]. Оригиналният текст е [[поезия|в мерена реч]] и се състои от 6733 стиха. Той обхваща събития [[от сътворението на света]] до началото на управлението на византийския император [[Алексий I Комнин]] (1081-1118). Хрониката е написана по желание на севастократорица Ирина, съпруга на [[севастократор]] Андроник Комнин, брат на император [[Мануил I Комнин]]<ref>Божилов, Иван, Стара българска литература, Том II - Исторически съчинения, Български писател, С., 1983, стр. 400</ref>.
 
Преводът е направен в немерена реч, в периода [[1335]]-[[1345]] година по заповед на цар [[Иван Александър]] (1331-1371) и има 19 добавки, свързани с българската история. Запазени са 5 [[препис]]а.
[[Image:57-manasses-chronicle.jpg|thumb|right|200 px|Покръстването на българите, Миниатюра от Ватиканския препис Манасиевата летопис]]
 
В нея на стр.62 се открива буквата @, с която започва "Амин".
 
[[Image:62-manasses-chronicle.jpg|thumb|right|200 px|Нападението на Константинопол, Миниатюра от Ватиканския препис Манасиевата летопис]]
 
 
== Известни преписи ==
=== Московски препис ===
Московският препис е българска редакция и представлява най-старият запазен препис на летописа, съхранен в Сборника на поп Филип от 1345 година. Днес се намира в държавния исторически музей в [[Москва]].
 
=== Ватикански препис ===
[[Картинка:Krum1.jpg|right|мини|200 px|Крум пирува след победата над император Никифор, Миниатюра от Ватиканския препис на Манасиевата хроника]]
Ватиканският препис се състои от 206 [[пергамент]]ови листа. Той е единственият [[илюстрация|илюстриран]] с оригинални [[миниатюра|миниатюри]] - 69 на брой с над 100 отделни сцени. ЕднаОт третатях от18 миниатюритеминиатюри са посветени на събития от българската иистория<ref>Дуйчев, рускатаИван, историяМиниатюрите на Манасиевата летопис, С., 1962</ref>, на българо-руските и българо-византийски отношения. Останалите две трети са заети от изгубения днес византийски първообраз. Този препис се съхранява във Ватиканската библиотека.
 
=== Тулчански препис ===
Тулчанският препис е българска редакция от XVI-XVII век. Съхранява се в ръкописната сбирка на Румънската академия на науките в [[Букурещ]].
 
=== Хилендарски препис ===
Хилендарският препис от [[1510]] година е в [[сръбска редакция на старобългарския език]] и се съхранява в [[Хилендарски манастир|Хилендарския манастир]].
 
=== Новгородски препис ===
Новгородският препис от XVII век също е в сръбска редакция на старобългарския език. Днес се намира в [[Санкт Петербург]].
 
* {{ru икона}} [http://books.google.com/books?id=fjkFAAAAQAAJ&dq=%D0%A8%D0%B5%D0%B2%D1%8B%D1%80%D0%B5%D0%B2%D1%8A%20%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9&pg=PP5#v=onepage&q&f=false Чертков, Д. О переводе Манассииной летописи на словенский язык (Исторический сборник, издаваемый Обществом истории и древностей российских, Т. VI, кн. I-II). Москва, 1843]
 
==Бележки==
<references />
 
{{commonscat|Constantine Manasses Chronicle}}