Хърбърт Хувър: Разлика между версии

'''Хърбърт Кларк Хувър''' ({{lang-en|Herbert Clark Hoover}}) ([[10 август]], [[1874]] – [[20 октомври]] [[1964]]) е 31–ят ([[1929]] – [[1933]]) [[президент на САЩ]].

Преди да заеме този пост е успешен минен инженер, [[филантроп]] и администратор. Той е най–дълго живелият оттеглил се президент и умира 31 годинигод. след напускането на офисапоста, по време на администрацията на [[Линдън Джонсън]] – петият5-ия президент след него.

[[File:Herbert Hoover in 1877.jpg|thumb|left|130px|Хърбърт Хувър на три3 годинигод.]]

Хувър е роден в [[квакер]]ско семейство в [[Уест Бранч]], [[Айова]]. Той е първият президент , роден на запад от река Мисисипи. И двамата му родители – Джеси Хувър и Хълда Минторн, умират, когато е малък, съответно през [[1880]] г. и [[1884]] г.

През лятото на [[1885]] г. младият 11 -годишен „Бърт” Хувър се качва на влака на „[[Юниън Пасифик]]“ и се отправя за [[Орегон]]. В себе си носи, освен зашитите в дрехите двадесет20 цента, и кошница с храна, направенанапълнена от леля му. На другия край на континента го чака чичо му Джон Минторн, доктор и училищен надзорник, за когото Хувър си спомня като за ''„ За суров„суров на външен вид, но както всички квакери, в крайна сметка мил човек.”'' Бъдещият президент живее с чичо си в Орегон за няколко години след смъртта на родителите си.

Прекараните шест6 годинигод. в Орегон възпитават у Хувър вяра в собствените му възможности. ''„Момчешките ми амбиции бяха да мога да изкарвам собствената си прехрана без да завися от никого и никъде.”'' Като момче, помагащо в офиса на компанията на чичо си, той се обучава в счетоводство и писане на машина и едновременно с това посещава бизнес училище през вечерта. Благодарение на местна учителка, момчето се запознава с произведенията на [[Чарлз Дикенс]] и [[сър]] [[Уолтър Скот]]. [[Дейвид Копърфийлд]], друг сирак, принуден да разчита само на собствените си способности, за дълго остава любимиялюбимият литературен герой на Хувър.

През есента на [[1891]] г. Хувър посещавасе записва [[Станфордски университет|Станфордския университет]] в [[Пало Алто]], [[Калифорния]]. Деен преди всичко извън класната стая, отколкото в нея, той се изявява в бейзболния и футболния отбор, отваря пералня и занималня. Обединявайки се с другите бедни момчета срещу аристократите на кампуса[[кампус]]а, той печели изборите за ковчежник и успява да ликвидира натрупаните задължения за 2000 долара на студентското правителство.

Хувър минава през доста тежки и отегчителни дейности, докато е в училището, води записките на проф. Бранер, който също го взима да му помага през лятото при картографирането на планините [[Озарк]] в [[Арканзас]]. В геологическата лаборатория на Бранер Хувър среща Лу Хенри, дъщеря на банкер, родена въвв [[Уотърлу]], [[Айова]]. Лу му предава своята, идваща от Айова, любов към широките пространства и увереност в собствените си сили.

Хувър завършва през [[май]] [[1895]] годинаг., три3 месеца преди 21–ият21–ия си рожден ден. Напуска Станфорд с 40 долара в джоба си и никакви изгледи за работа. Но от този колеж, насред ливадата, той получава много повече от диплома по [[геология]]. Станфорд му дава чувство за идентичност, професия и бъдеща жена.

През [[1899]] г. той се жени за любовта си от Станфорд Лу Хенри. Те отиват в [[Китай]], където той работи за частна корпорация, като водещия за Китай инженер. През [[юни]] [[1900]] годинаг. въстанието Боксер ([http://en.wikipedia.org/wiki/Boxer_Rebellion Боксер]) заварва семейството на Хувър в [[Тианджин]]. Повече от месец1 градамес. градът е под тежък обстрел. Жена му работи в местната болница, Хувър ръководи изграждането на барикадите и веднъж рискува живота си, за да спаси група китайски деца.

Между [[1907]] г. и [[1912]] г. Лу и Хувър обединяват усилията си в превода на един от най -ранните технически трактати '' „De re metallica”'' на [[Георг Агрикола]], публикувана за първи път през [[1556]] г. Създадените от него 670 страници и 289 изображения остават най–добрия превод на [[английски език]] на произведението на Агрикола до момента.

Уморен от правенето на пари, квакерската страна на Хувър изисква той да се постави в услуга на нуждаещите се. През Августавгуст [[1914]] г. той получава шанс за това, когато покушението срещу [[ерцхерцог]] [[Франц–Фердинанд]] разпалва едва подтисканото съперничество между европейските държави в [[Първата световна война]], за която малко американци са били подготвени. Около 120  000 съграждани на Хувър остават блокирани от грешната страна на [[Атлантически океан|Атлантика]], без пукната пара, объркани и нуждаещи се от помощ. Посланикът на [[Съединени американски щати|САЩ]] във [[Великобритания]] изпраща спешна телеграма до Хувър с искане за помощ.

След двадесет и четири24 часа 500 доброволци са събрани в балната зала на хотел Савой„Савой“, [[Лондон]], която е превърната в огромна трапезария и разпределителен център за храна, дрехи, билети за параход и пари. ''”Тогава не съзнавах, но 3 август 1914 г. беше краят на моята инженерна кариера, бях поел по пътя на обществения живот”''. Когато една силно разстроена жена настоява за писмени гаранции, че немскагерманска подводница няма да атакува нейниятнейния кораб, Хувър с готовност предоставя такава. Той заедноЗаедно с други свои девет9 приятели дава на отчаяните пътници заеми с общ размер от 1,5 милиона долара. Всички те освен 400 долара са издължени обратно от хората, което потвърждава вярата на Хувър в американския характер. Разликата между [[диктатура]]та и [[демокрация]]та е проста, обичал да казва Хувър: диктатурите се организират от горе надолу, а демокрациите обратно от дъното нагоре.

Заклещена между германската армия и британската блокада, [[Белгия]] през есента на 1914 годинаг. е изправена пред неминуем глад. Хувър е помолен да предприеме безпрецедентна хуманитарна операция в помощ на малкото кралство, което по товаонова време внася 80% от нужната храна. Поемането на този ангажимент означава за Хувър изоставянето на изключително успешната в световен мащаб кариера на минен инженер. Няколко дни обмисля отговора си, докато най–накрая казва на приятели ''„Богатството да върви по дяволите”''. Той се съгласява да приеме тежката задача при две2 условия – да не получава заплата и да има властта сам да учреди и ръководи администрация, която по-късно става известна като Комисията за помощ на Белгия.

Комисията се превръща в държава в държавата, чиято единствена задача е да предоставя помощ. Има собствен [[флаг]], [[флот]], фабрики , мелници и железници, а месечният ѝ бюджет в размер на 12 милиона долара се прави единствено чрез доброволни дарения и правителствени заеми. Често Хувър е поемал задължения, които далеч надхвърлят личното му състояние. Той пресича [[Северно море]] повече от 40 пъти в опитите си да убеди враговете Лондон и [[Берлин]] да разрешат достигането на храна до жертвите на войната. Като краен резултат усилията на Комисията спасяват 10 милиона хора от глад.

След като служи с успех като секретар по търговията в администрациите на [[Уорън Хардинг]] и [[Калвин Кулидж]] и води спасителните операции след голямото наводнение в Мисури от [[1927]] г., Хувър е посочен за претендент от Републиканската партия в изборите от [[1928]] г. По този повод той казва ''”В цялата американска история никога не сме били по–близко от пълния триумф над бедността, отколкото сега.” '' Месеци по -късно стоковите пазари се сриват и страната поема спираловидно надолу в своето икономическо развитие, за да се стигне до това, което днес познаваме като [[Голямата депресия]].

След срив на икономиката Хувър обявява, че ще продължи да поддържа бюджетътбюджета балансиран, ще намали данъците и ще увеличи разходите за инфраструктурните проекти. Въпреки всичко той подписва Закона за митата Смут–Холи, който вдига митата за повече от 20  000 стоки, а по -късно през 1932 г. подписва и Закона за приходите, който повишава данъците и таксите, включително и пощенските такси. Тези закони, често са сочени като причина за задълбочаването на депресията и са най–големите политически провали на Хувър. Политиката на [[Федерален резерв на САЩ|Федералния резерв]] за ограничаване на емитирането на пари (поради страх от [[инфлация]]) също е смятана от модерните икономисти за грешна тактика от гледна точка на тогавашната ситуация.

Хувър е номиниран за втори мандат, но е победен от [[Франклин Делано Рузвелт]] в изборите през 1932 г. Това са първите избори, в които републиканскатаРепубликанската партия не получава мнозинството от гласовете на афро–американското население от времето на [[Ейбрахам Линкълн]]. Тази тенденция продължава и до днес, като едва около 10 % от чернокожите американци гласуват за републиканците.

Отношението на Хувър към икономиката е базирано на [[волунтаризъм|волунтаризма]]. Преди да заеме президентския пост, той е един отсред най–големите поддръжници на развитието на икономиката чрез стимулирането на публичните частни корпорации с цел да се постигне продължителен растеж. Той се страхува, че прекалената намеса или принуда от страна на правителството ще доведе до унищожение на частната инициатива и на вярата в собствените сили, които той смята за основни американски ценности. Въпреки, че взема мерки за регулиране на дейности като радиопредаването и [[авиация]]та, той предпочита саморегулацията и ненамесата на правителството в икономическите отношения.

През [[юни]] [[1931]] г., при опита си да се справи с изключително сериозната банкова криза, обхванала [[Централна Европа]], Хувър издава така наречения „Мораториум на Хувър” , с който се спират плащанията на [[репарации]] от страна на Германия и Франция и плащанията на Съюзниците по военните дългове към САЩ. Това действие има ефект и временно спира банковия колапс в Европа. През юни [[1932]] г. се провежда конференция в [[Швейцария]], в която се стига до решението да се опростят всички немскигермански репарации.

Икономическите възгледи на Хувър са подложени на изпитание със започването на [[Голямата депресия]] през 1929 г. Именно неговата ясно декларирана позиция в подкрепа на ненамесата във вътрешните дела на другите лица („[[laissez-faire]]”) води до създаване на впечатление в обществото, че това е президент, който не прави нищо.

#Подписанподписан е Законът за незабавна помощ и възстановяване, което е първата федерална програма за намаляване на [[безработица]]та;

#Повишениповишени са разходите , които се извършват от федералното правителство, с огледза да се стимулира икономиката, например:

##Поисканопоискано е от Конгреса да одобри допълнителен разход от 400 милиона долара, към федералната програма за строителство;

##Департаментътдепартаментът по търговията създава през декември 1929 г. подразделение за обществено строителство;

##Повишаватповишават се субсидиите за изграждане на кораби, насочвани от Федералния борд по корабостроене;

##Опитваопитва се да принуди местните губернатори и те да увеличат обществените разходи, но малко от тях успяват да направят нещо в тази насока;

#Подписанподписан е Федералният закон за предоставяне на банкови заеми за закупуване на жилища, като с него се учредява Банката за предоставяне на ипотечни кредити, която да подпомага гражданите да закупят жилища;

#Повишаватповишават се субсидиите за пострадалите фермери ссъс Закона за продажба на земеделска продукция, но това има малък ефект;

#Учреденаучредена е ОрганизацияОрганизацията за спешна помощ, за да координира локалните и частните инициативи за помощ, имаща 3000 подразделения в страната;

#Призованипризовани са банковите мениджъри да формират Националната кредитна корпорация, за да подпомага банките с финансови затруднения и да защитава спестяванията на вложителите;

#Активноактивно се окуражава бизнесабизнесът да поддържа високи заплати по време на депресията. Много- много бизнесмени, най-известният от които е [[Хенри Форд]], не само поддържат нивото на заплатите, но дори и ги повишават в началото на депресията с надеждата , че с повече пари в джобовете на консуматорите ще се обърне низходящиянизходящият икономически тренд;

#Подписанподписан е Законът за финансово възстановяване, с негокойто е създадена Комисията за финансово възстановяване, която дава заеми на отделните щати за извършване на публични разходи и за мерки за ограничаване на безработицата, вкакто допълнениеи Комисията дава заемина на банки, железници и земеделски кредитни организации.

#Повишениповишени са митата с цел да се запазят работните места на американците. След- след проведени изслушвания в Бюджетната комисия на Камарата на представителите и събраните повече от 2000020 000 страници показания и становища относно митата, Конгресът приема законодателен пакет, който Хувър подписва, макар и с някойнякои възражения. Вместо(вместо да защити американските работни места Законът за митата Смут–Холи е често считан за причината за започване на световна търговска война, която само влошава положението в страната).

С цел да плати всички тези инициативи Хувър се съгласява дана едно от най–големите увеличения на данъците в американската история. Законът за приходите от 1932 г. повишава данъците за най–високите приходи от 25% на 63%. ДанъкаДанъкът върху сградите се удвоява, а корпоративните данъци се вдигат с 15%. Хувър насърчава Конгреса да разследва Ню ЙоркскатаНюйоркската стокова борса и този натиск води до различни реформи.

Мнозина считат, че горните мерки са доказателство за това, че Хувър води лява политика. По време на изборите от 1932 г. [[Франклин Д. Рузвелт]] обвинява президента, че харченето и данъците са прекалено високи, за повишаването на националния дълг и блокираната търговия, а и за милионите долари държавна помощ ,налети в икономиката. Той атакува Хърбърт Хувър за това, че е ''„безразсъден и екстравагантен”'' в харченето, че иска „''всичко да е централизира във Вашингтон възможно най–бързо.''” и че е „''начело на администрацията, харчеща най–много в мирно време в цялата история досега''”. Кандидатът[[Джон Гарнър]] - кандидатът за вицепрезидент на Рузвелт, [[Джон Гарнър]] обвинява републиканците „''че водят страната надолу по пътя на [[социализъм|социализма]] ''”.

Безработицата достига до 24,9 % в края на президентския мандат на Хувър през [[1933]] г., когато се счита, че депресията е достигнала до дъното. Въпреки масираните интервенции на неговия наследник икономиката има минимално подобрение, въпреки това безработицата пада до 14,3% през 1937 г., а след това се повишава до 19 % в следствиевследствие на жестока рецесия. Едва в началото на 40–те1940–те годинигод. икономиката се възстановява окончателно.

Хиляди ветерани от [[Първата световна война]] и техните семейства демонстрират във Вашингтон през юни 1932 годинаг. с искания за незабавно плащане на допълнителните възнаграждения, които саобещани им обещани със Закона за допълнителните обезщетения от 1924 годинаг., плащането по които е трябвало да стане едва през [[1945]] г. Хувър изпраща армията начело с генерал [[Дъглас Макартър]], подпомаган от младшите офицери [[Дуайт Айзенхауер]] и [[Джордж Патън]], които имат за цел да изгонят Армията на бедняците („Bonus army”) от столицата. Това нарушение на Закона за свикване на въоръжени сили от 1878 г. („Act Posse Comitatus”) и това, че раздава на събралите се хора дребни суми, колкото да се приберат, създава на Хувър образътобраза на коравосърдечен президент, който не изпитва никаква милост към страдащите от Голямата депресия хора.

==Достиженията на администрацията на Хувър==

Макар че президентството на Хувър има силно негативни последици за страната, то има и важни достижения.

Президентът разширява достъпа до обществените услуги, прекратява договорите за отдаване на наем на петролните полета, а прокуратурата успява да осъди известния [[гангстер]] [[Ал Капоне]]. Той назначава комисия, която заделя 3 милиона акра земя за национални паркове и 2,3 милиона акра за защитени гори; назначава Федералния борд за фермерите, който се опитва да измени в положителна насока цените на фермите; удвоява броятброя на болниците за ветерани; създава антитръстоваанти[[тръст]]ова дирекция в Министерството на правосъдието, реформира Федералното бюро за затворите и други.

Във външната политика полага основите на концепцията на Рузвелт за „Политиката на добрия съсед”, като изтегля американските войски от [[Никарагуа]] и [[Хаити]].

Той губи съкрушително изборите през [[1932]] г. ПоХувър се превръща по време на управлението на Рузвелт, Хувър се превръща в остър критик на [[''Новия курс]]'', като предупреждава за прекалено голямата, според него, намеса на държавата в икономиката. Своите притеснения и съмнения изразява в книгата си „''Предизвикателство към свободата''” , в която говори за [[фашизъм|фашизма]], [[комунизъм|комунизма]], и [[социализъм|социализма]] като врагове на традиционните американски свободи.

През [[1947]] годинаг. президентът [[Хари Труман]] го назначава в комисия, която той и оглавява, за преглед на изпълнителните департаменти – „Комисията Хувър”. Той е назначен за председател на същата комисия и от [[Дуайт Айзенхауер]] през [[1953]] г. Той умираУмира на деветдесет 90-годишна възраст в [[Ню Йорк Сити]] на [[20 октомври ]] [[1964]] г.

[[Категория:Президенти на САЩ|Хувър, Хърбърт]]