Томас Кун: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м r2.7.1) (Робот Добавяне: hu:Thomas Kuhn
к.
Ред 19:
 
Кун прави няколко важни приноса за нашето разбиране на процеса на знание:
* Наукатанауката преминава през периодични „смени на парадигмата“, вместо прогресиране по линеарен и континуитетен начин ;
 
* Тезитези промени в парадигмата отварят нови подходи в разбиранията, които учените никога не биха смятали за валидни преди ;
* Науката преминава през периодични „смени на парадигмата“, вместо прогресиране по линеарен и континуитетен начин
* Ученитеучените никога не могат да се „разведат“ с техните субективни перспективи към тяхната работа, в този смисъл нашето възприятие за наука никога не разчита на пълна „обективност“ - ние трябва също така да разчитаме на субективните перспективи също така.
* Тези промени в парадигмата отварят нови подходи в разбиранията, които учените никога не биха смятали за валидни преди
* Учените никога не могат да се „разведат“ с техните субективни перспективи към тяхната работа, в този смисъл нашето възприятие за наука никога не разчита на пълна „обективност“ - ние трябва да разчитаме на субективните перспективи също така
 
== Биография ==
Кун е роден в [[Синсинати]], [[Охайо]] като син на Семюъл Л. Кун, индустриален инженер, и Минет Струк Кун. Получава бакалавърска степен по [[физика]] в [[Харвардски университет|Харвардския университет]] през [[1943]] г., магистърска през [[1946]] г. и докторска през [[1949]] г.

От [[1948]] до [[1956]] г. преподава там история„История на наукатанауката“ по предложение на президента на университета Джеймс Конант. След като напуска Харвард, Кун преподава в [[Калифорнийски университет в Бъркли|Калифорнийския университет]] в [[Бъркли]] както в катедратаКатедрата по философия, така и в катедрата по история, икато получава титлата „професор по история на науката“ през [[1961]] г. През [[1964]] г. се мести в [[Принстънски университет|Принстънския университет]], като „М. Тейлър Пайн професор по философия и история на науката“. През [[1979]] г. отива в [[Масачузетски технологичен институт|Масачузетския технологичен институт]] (MIT) като „Лоурънс С. Рокфелер професор по философия“ и остава там до [[1991]] г.
 
Той е най-известен с книгата си ''[[Структурата на научните революции]]'' ([[1962]]), която е и най-влиятелната негова книга <ref>{{en икона}} Alexander Bird (2004), [http://plato.stanford.edu/entries/thomas-kuhn Thomas Kuhn], Stanford Encyclopedia of Philosophy</ref> и за нея използва за основа „Образци за открития“ (''Patterns of Discovery'') на Норуд Ръсел Хенсън ([[1958]]), в която той представя идеята, че науката не се развива постепенно в посока към истината, а претърпява периодично революции, които той нарича [[смяна на парадигмата|смени на парадигмата]]. Огромното въздействие на работата на Кун може да се измери с революцията, до която води дори в „речника“ на историята на науката: освен „смените на парадигмата“, Кун издига думата „[[парадигма]]“ от термин, използван в [[лингвистика]]та до днешното му по-широко значение, въвежда термина „[[нормална наука]]“, за да обозначи относително рутинната ежедневна работа на учените, работещи в рамките на една парадигма, и е до голяма степен отговорен за използването на термина [[смяна на парадигмата|научни революции]] в множествено число, случващи се в съвсем различни периоди от време на различни места в различни дисциплини за разлика от единствената „Научна революция“ в късния [[Ренесанс]].
Line 63 ⟶ 64:
[[Категория:Членове и член-кореспонденти на Националната академия на науките на САЩ]]
[[Категория:Постмодернизъм]]
[[Категория:Личности (Охайо)]]
[[Категория:Синсинати]]
 
[[af:Thomas Kuhn]]