Михаил VII Дука: Разлика между версии

 

==Криза в империята==

През самостоятелното управление на Михаил VII кризата във Византийската империя бързо се задълбочава. Пренебрегването на войската се отразява на боеспособността на византийската армия. През 1071 г. Византия губи окончателно и последната си крепост в Южна Италия - [[Бари]], който е превзет от норманите на [[Робер Жискар]]. Едновременно с това започват брожения в балканските владения на империята, където през същата година българите начело с [[Георги Войтех]] правят опит да отхвърлят византийската власт.

 

В Мала Азия по-голямата част от териториите са загубени след битката при Манцикерт. Михаил VII опитва да възстанови властта на империята в региона, като изпраща през 1073 г. нова армия срещу селджуците, командвана от Исак Комнин - брат на бъдещия император [[Алексий I Комнин]], но и тази армия е разбита, а командирът е пленен.

 

Положението се влошава още повече, след като западните [[нормани|нормански]] наемници във войската се разбунтуват в Анатолия. Именно те стават обект на нова експедиция, начело с кесаря [[Йоан Дука (кесар)|Йоан Дука]]. И този път операцията се проваля, войските на Йоан Дука са разбити, а той е пленен. Западните наемници принуждават Йоан Дука да се провъзгласи за император. В тази ситуация през 1074 г. правителството на Михаил VII е принудено да търси подкрепа от селджукските турци срещу Йоан Дука, в замяна на което империята признав територалните придобивки на селджуците в Мала Азия. Византийската армия начело със стратега Алексий Комнин (бъдещия император) и с помощта на селджукски подкрепления, изпратени от султан [[Малик Шах I]], разбиват разбунувалите се наемници и пленяват Йоан Дука, който след това е замонашен, въпреки че запазва поста си на кесар.

 

Въпреки че император Михаил VII продължавал да се ползва от съветите на чичо си Йоан Дука и на Михаил Псел, той все повече фаворизирал финансовия си министър Никифорица. Предпочитайки да се занимава предимно с наука и риторика, Михаил VII позволил на Никифорица да се разпорежда самостоятелно с финансовите въпроси на империята. С развързани ръце той увеличил данъците и разходите на хазната, без обаче да финансира достатъчно армията. Поради настъпилото разорение по време на управлението на Михаил VII, ромеите му измислили прозвището '''Парапинак''' (''четвърт паница''), тъй като ако по-рано с една монета можело да се купи един ''пинак'' (виз. мерна единица, "паница") жито, то при неговото царуване същата цена стигала само за ''една четвърт''<ref>[http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/buntari/buntyt.htm Павлов, Пламен. Бунтари и авантюристи в средновековна България. Варна: LiterNet, 2005].</ref>. Никифорица дори прибягнал до конфискация на имущество и експропиирал църковно имущество.

 

През [[1077]] г. в [[Тракия]] избухва нов военен метеж, този път начело с генерал [[Никифор Вриений]], който се провъзгласил за император в [[Адрианопол]], а негови войски начело с брат му Йоан достигнали чак до Константинопол. Едновременно с това в източните владения на империята също избухва бунт, предвождан от друг византийски военачалник - [[Никифор III Вотаниат|Никифор Вотаниат]], който се ползвал с подкрепата на селджукския султан. Значителна подкрепа Вотаниат имал и в столицата на империята, където в негова подкрепа се обявила значителна част от духовенството и светските лица, засегнати еднакво от конфискациите на имущество.