Разлика между версии на „История на Картаген“

махам твърдения без източник
(махам твърдения без източник)
'''Историята на Картаген''' датира от около [[1200 г. пр.н.е.]] до [[698]] г., т.е. градът има близо две хилядолетна история. {{източник|Официално за година на основане на града се приема 825 или 814 пр.н.е., но това е условно и според легендата.}}
 
След [[битка при Кадеш|битката при Кадеш]], около 1200 г. пр.н.е. огромна преселническа вълна от т.нар. [[морски народи]] залива западносемитската страна от [[юдейска порта|юдейската порта]] до [[Делта на Нил|делтата на Нил]] в [[Долен Египет]]. Цялата финикийска страна, в това число и двата водещи центъра [[Тир]] и [[Сидон]], са засегнати от разселението на морските народи. От една страна, Древен Египет, загрижен за собствената си съдба, оставя на произвола на съдбата бившите си зависими територии, а от друга - финикийците получават възможност сами да поемат грижите за оцеляването и бъдещето си. Именно от това време датират първите сигурни сведения за [[финикийска колонизация]] по [[Средиземноморие]]то. {{източник|Известно е, че съседната на Картаген - [[Утика]] е основана по времето на [[Троянската война]],}} която се приема и за най-древния финикийски град в [[Древна Либия]], т.е. на африканския бряг въобще. Трудно е да се установи откъде идват уменията в корабоплаването на финикийците (предвид характера на [[западносемитска митология|западносемитската митология]]), но {{източник|има голяма вероятност те да са придобити и заимствани от досега им с морските народи}}, {{източник|част от които са и [[филистимляни]]те (от които носи името си [[Палестина]]).}} Като типична финикийска колония първият пунически Картаген не правел никакво изключение от съседните му финикийски колонии и се развивал традиционно както тях. Нещо повече, явно ценейки първенстващата пионерска роля на съседна Утика, Пунически Картаген във външните си отношения и международните договори винаги се изписвал като "Картаген и Утика", макар западнофиникийската столица да имала несравнимо с Утика международно значение и авторитет.
 
Трудно е да се установи откъде идват уменията в корабоплаването на финикийците (предвид характера на [[западносемитска митология|западносемитската митология]]). Като типична финикийска колония първият пунически Картаген не правел никакво изключение от съседните му финикийски колонии и се развивал традиционно както тях. Нещо повече, явно ценейки първенстващата пионерска роля на съседна Утика, Пунически Картаген във външните си отношения и международните договори винаги се изписвал като "Картаген и Утика", макар западнофиникийската столица да имала несравнимо с Утика международно значение и авторитет.
 
Първият пунически период от историята на Картаген датира предположително от около 1000 г. пр.н.е. до [[146 г. пр.н.е.]], когато след щурм градът е превзет от [[римска армия|римската армия]] под предводителството на [[Сципион Емилиан]]. След пълното му сриване със земята, по изричната воля за това на Римския Сенат земята, на която се е издигал пуническият град е разорана и посипана със сол, а мястото прокълнато от римляните като най-ненавистното на земята. Забранено е строителството вовеки. Въпреки това, след уталожване на страстите в Рим, е приет [[Lex Rubria]], по силата на който се допуска изграждането на първата римска колония извън Италия и в съседство с пуническия град изниква [[Римски Картаген]]. Римският град просъщствува до 698 г., когато е разрушен при [[арабско завоюване на Северна Африка|арабското завоюване на Северна Африка]] и повече не е възстановяван. Римският период от историята на Картаген се разделя на три периода - до превземането му от вандалите през 439 г., след което градът става столица на [[Кралство на вандали и алани]], като по време на [[Вандалска война|вандалската война]] в 533 г., император [[Юстиниан Велики]] връща владението му за Източната Римска империя. От 533 до края на съществуването си, Картаген е византийски.