Макри: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 39:
Българските войски освобождават Макри заедно с Дедеагач на 6 ноември 1912 г.
 
При сключването на [[Букурещки договор (1913)|Букурещкият договор]] в 1913 г. [[Елевтериос Венизелос|Венизелос]] иска граница при село Макри, но претенциите му са отхвърлени и Макри заедно с [[Беломорска Тракия]] остават в България.
 
На основание Закона за митниците октомври 1913 година е открита българската митница в Дедеагач с митничарски клонове в с. Макри и в с. [[Мароня]] <ref>[http://www.kroraina.com/knigi/giliev/st/st_4.html Стайко Трифонов, Тракия - Административна уредба, политически и стопански живот, 1912-1915, стр.263]</ref>
 
В 1914 в с. Макри се заселват [[малоазийски българи]] бежанци 4 семейства (общо 21 души) от [[Тьойбелен]].
<ref>[http://www.promacedonia.org/giliev/dsh/dsh_28.htm Димитър Шишманов, Необикновената история на малоазийските българи, стр.248]</ref>
 
Ред 51:
 
Художникът проф. [[Никола Кожухаров]] вдъхновен от действията на младата българската авиация при Макри рисува картината " Бомбардиране на транспортен параход при Макри от нашите аероплани" в 1916 г.<ref>[http://www.boiniznamena.com/?action=article&id=85 5-ти въздушен полк]</ref>
 
В 1919 на международно ниво е предоставена възможността при Макри да се установи територия под българско управление, тогава великите сили предлагат на България да се отстъпи зона от 3 000 000 кв.м (3км по брега с 1км дълбочина) на крайбрежието между Макри и [[Дедеагач]], където тя да построи ново пристанище под свой суверенитет<ref>История на България т.ІV Българската дипломация от древността до наши дни, под редакцията та доц. Емил Александров, С. 2004, стр. 366-369</ref>, но в крайна сметка Гърция е задължена единствено да предостави свободен икономически излаз на България на [[Бяло море]] с чл. 48 от [[Ньойски договор|Ньойският договор]], което свое задължение тя напълно погазва.
 
В след повторното освобождаване на [[Беломорие]]то на 20 април 1941 г. в района на с.Макри и Дедеагач през 1941 до септември 1944 г. е съсредоточен [[Десети пехотен родопски полк]] командван от полк. Кирил Христов.