Разлика между версии на „Трикери“

 
== История ==
През юни [[1913]] година, след избухването на [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] гръцките военни власти арестуват хиляди невинни [[българи]] от [[Солунско]] <ref>[http://macedonia-history.blogspot.com/2008/12/blog-post.html Иван Лисичков, Вартоломеевската нощ в Солун и героичната защита на българската дружина, Шумен 1913]</ref>и други райони на [[Егейска Македония]] които, заедно с пленените български войници са натоварени на кораби с цел да бъдат интернирани на остров Трикери.<ref>[http://old.duma.bg/2008/0908/040908/obshtestvo/ob-8.html Полк. (р) доц. д-р Димитър Зафиров, Българските пленници в крепостта Навпилон, в-к Дума, 04.09.2008]</ref> По пътя обаче, много от тях са хвърлени в [[Егейско море]]. Така загиват [[Христо Батанджиев]] - един от шестимата основатели на [[ВМОРО]] и българскиясолунският български архимандрит [[Евлогий (архимандрит)|Евлогий]].
 
Безлюдният остров е превърнат в първия в Европа [[концентрационен лагер]]. Нещастните българи са принудени да издържат на нечовешки условия за живот, като има остър недостатък на питейна вода и храна. На острова няма нито един извор, а чувалите с хляб, доставяни понякога с кораб са били хвърляни в морето. При пристигането на [[Карнегиева анкета|Карнегиевата анкета]] в [[Солун]] гръцките власти обявяват холерна епидемия на острова, което не позволява анкетиращите да проверят условията там. На [[9 октомври]] 1913 г. параходът "Варна" натоварва на борда си 1800 български войници и 11 офицери и потегля към [[Варна]]<ref>Антон Прудкин, "Записки на Моряка" (стр. 120-123), спомени на А. Прудкин - капитан на българския кораб репатрирал пленниците</ref>. Остава неизяснен точният брой на загиналите на път за острова и на самия него, според очевидци за по-малко от 3 месеца тук са унищожени хиляди българи. По противоречивите гръцки данни загиват около 7000 души,<ref>Александър Мирков, 7000 наши екзекутирани на гръцки остров,в-к 168 часа
Анонимен потребител