Хасан Тахсин паша: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 16:
[[Файл:Ottomans surrender in Salonique 1912.jpg|дясно|мини|250п|Хасан Тахсин паша предава Солун на Крал Константинос I.]]
[[Файл:Ottomans surrender in Salonique 1912 2.jpg|дясно|мини|250п|Втори вариант на предаването на града.]]
Хасан Тахсин е роден през 1845 година в [[епир]]ското село [[Молиста|Месария]], тогава в Османската империя, днес Молиста, [[Гърция]]. Завършва гръцкото училище Зосимая в [[Янина]]. През 1870 година постъпва на работа като жандармерист в Катерини, а след това влиза в Османската армия като запасен офицер. От 1881 година командва Османската жандармерия в Янина, а по време на [[Гръцко-турска война (1897)|Гръцко-турската война]] от 1897 година командва 6-а трабзонска дивизия. Около 1900 година е назначен за командир на гарнизона в Солун. Между 1908-1910 година служи като губернатор на [[Йемен]], след което се завръща в Солун като командир на 3-и армейски корпус с чин ферик (генерал-лейтенант). През 1912 година напуска служба, но принудително е назначен за губернатор на Янина. През лятото на 1912 година заема командването на 8-и провизионен корпус в Солун. След началото на [[Балканска война|Балканската война]] води сражения с гръцката армия в [[Тесалия]], като е победен от превъзхождащите го числено гръцки части в [[Сражение при Сарандапоро|битката при Сарандапоро]] и [[Сражение при Енидже Вардар|Енидже Вардар]]. Хасан Тахсин паша, след като научава за настъпването от север на българските части срещу солиден подкуп<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/gm_bw1/gm_1_4.html Г. Марков, България в Балканския съюз срещу Османската Империя, 1912-1913 г.,С 1989, Надпреварата за Солун]</ref> и правото да прехвърли турските войски към Цариград срещу българите, предава без бой Солун на гръцкитенамиращи те се сравнително далеч от града частигръци. Протоколът за предаването на града е подписан на 26 октомври (8 ноември) 1912 година.
 
След като е освободен от гръцката армия, Хасах Тахсин заминава в изгнание във [[Франция]] и след това в [[Швейцария]]. Умира в [[Лозана]] през 1918 година, където и е погребан. През 1937 година останките му са прехвърлени в албанското гробище в Солун, като през 2006 година са прехвърлени във военното гробище от Балканските войни в Гефира. Неговият син Кенан Месаре (1889-1965), който е известен художник на пейзажи от Балканските войни, получава гръцко гражданство<ref>Nikoltsios, Vassileios; Gounaris, Vassilis K. (2002) (in Greek). Από το Σαραντάπορο στη Θεσσαλονίκη: Η ελληνοτουρκική αναμέτρηση του 1912 μέσα από τις αναμνήσεις του Στρατηγού Χασάν Ταχσίν πασά [From Sarantaporon to Thessaloniki: The Greco-Turkish conflict of 1912 through the memoirs of General Hasan Tahsin Pasha]. Thessaloniki. ISBN 960-92942-0-1.</ref><ref>Christodoulou, Christos K. (27 October 2007). "Οι τρεις ταφές του Χασάν Ταχσίν Πασά [The Three Burials of Hasan Tahsin Pasha]" (in Greek). Makedonia. Retrieved 15 November 2010.</ref>.