Орхан I: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 20:
Орхан поддържа съюза си с Йоан Кантакузин до края на неговото управление. През 1348 година той му изпраща войски в помощ срещу сръбския крал [[Стефан Душан]], които така и не влизат в бой, но разграбват [[Солун]]ско и [[Беломорска Тракия]]. През 1350 година той отново изпраща подкрепления за връщането на Солун от бунтовника [[Алексий Метохит]], но скоро ги изтегля, заради проблеми на източната си граница. През 1351 година сключва съюз с [[Генуа]] и и&#768; оказва помощ в сблъсъците със сили на [[Венецианска република|Венецианската република]] в района на Константинопол.<ref name="имбър"/>
 
В 1352 година извиканата от Кантакузин в подкрепа на сина му [[Матей Кантакузин]] османска войска, командвана от Орхановия син Сюлейман, се оказва решаваща за неговата победа срещу Йоан V при [[Одрин]]. При оттеглянето си Сюлейман завземазаема крепостта [[Цимпе]] на европейския бряг на [[Дарданели]]те, обещана му от Кантакузин за оказаната помощ. Йоан Кантакузин и Орхан повеждат преговори за връщането на крепостта срещу изплащане на определена сума, но на 2 март 1354 година земетресение разрушава стените на крепостта [[Галиполи (град в Турция)|Галиполи]] и съседните градове и Сюлейман се възползва от положението, за да завземе и тях. През следващите месеци преговорите за връщането на крепостите срещу откуп продължават, но през декември Йоан Кантакузин абдикира.<ref name="имбър"/>
 
Няма подробни сведения за завоеванията на Орхан в Анадола, но вероятно през 1354 година неговият син Сюлейман завзема [[Анкара]] и [[Сиврихисар]]. Османската власт в Анкара се потвърждава и от запазен надпис в джамия от 1361/1362 година.<ref name="имбър"/>