Жеко Димитров: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
м Жеко Димитров е синдикален лидер, секретар на Общия работнически синдикален съюз, организирал и ръководил едни от първи стачки в България |
||
Ред 18:
През 1903 година баща му- Димитър, умира. Това принуждава вторият син на Димитър и Мария- Иван- да прекъсне образованието си. Жеко и Иван дават всичко от себе си най-малкият им брат- Захари- да завърши своето образование.
През 1904 г.Тодор Атанасов по заръка на Васил Коларов създава в Хасково марксически кръжок, като привлича около двайсет работници от града. Сред тях са Жеко Димитров и негов приятел- Георги Юрданов, които са запознати с марксизма. Кръжокът, благодарение на усилията на Жеко, Тодор и Георги, се разраства.
През 1905 г. кръжокът прераства в Работническа социал-демократическа просветна група, която е част от партията на тесните социалисти. Към групата се създава и комисия за организиране на работниците в Общия работнически синдикален съюз ([[ОРСС]], като със задачата се заемат Жеко Димитров и Георги Юрданов, които ръководят първите стачки през 1906 на тютюнорабтниците, като Жеко работи в тютюневата фабрика.
През 1910 г.групата прераства в партийна организация, като същата година във вестник "Работнически вестник" излиза съобщение, че Жеко Димитров и Гъла Юрданова са сгодени. В следващите години Гъла ще стои неотлъчно до Жеко, като ще полага всички грижи той да работи неотлъчно и денонощно, независимо от лишенията. От Гъла Жеко Димитров има две деца- Любомир и Елизавета.
През 1911 г. Жеко е делегат на Хасковската организация на ХVІІІ конгрес на партията в Пловдив, като също е делегат и на ХІХ конгрес.
Под ръководството на Жеко Димитров синдикалната организация в Хасково се развива много бързо, като Жеко е редактор на вестник "Фабричен работник", който през тези години излиза с тираж 1500 екземпляра.
Първата голяма стачка и изпитатие пред Жеко Димитров е през 1914 г.- на 17 май в София избухва стачка на трамвайните работници, като Жеко съвсем скоро е избран за секретар на [[ОРСС]]. За времето си стачката е една от големите, като парализира целия транспорт в София. Жеко Димитров призовава гражданите да подкрепят стачкуващите, като на неговия призив откликват над 10 000 софиянци.
1919 г. също е изпитание за Жеко Димитров. Тогава той организира
В тези години върху Жеко Димитров се струпват много задачи и той е един от най-претоварените дейци в синдикалния съюз- той е секретар на ОРСС, помощник и касиер на Синдикалния комитет, член на Градския комитет на софийската партийна организация, член на управителния съвет на кооперация "Освобождение" и член на няколко комисии.
През 1921 г. се провежда ХІІІ конгрес на [[ОРСС]]. На него Жеко Димитров остро критикува редица синдикалисти от цяла България, че не живеят с болките на работниците. По време на целия си живот Жеко Димитров е обръщал особено внимание на подготовката на кадрите. Остро критикува един от синдикалните дейци, който е взел хонорар за статия в синдикалния вестник:
"-Това ще бъде за първи и за последен път. Нашето дело е да помагаме, а не да взимаме. А сега в чест на това, че ти за пръв път получаваш хонорар, след като толкова много си писал или редактирал, ще почерпиш"
През 1922 г. Жеко Димитров е делегат на конгреса на [[ОРСС]] на Профинтерна в СССР. Там той се среща в Владимир Илич Ленин.
През 1923 г. Жеко Димитров е крайно резервиран към подготовката на Септемврийското въстание, но се подчинява на решението на партията. Жеко Димитров е арестуван на 12 септември 1923 г., като е освободен след един месец, тъй като няма никакви доказателства и е невинен. След разгрома на въстанието удар понася и Синдикалния съюз. Жеко Димитров се среща с много от старите синдикални дейци за възстановяване на разбитите синдикални организации, като е избран единодушно за секретар на Съюза. Жеко Димитров работи трескаво, както личи от тази записка от 28.06.1924 г, в която той призовава:
"време за отлагане и суетене няма и не е потребно да изтъкваме как господарите използват всяка проявена от нас мудност"
Към края на същата 1924 г. много от организациите на [[ОРСС]] по цялата страна за възстановени.
" Когато във време на сражение загива целия команден състав на ротата, един от войниците поема инициативата да стане командир и призовава за продължаване на сражението под негова команда. Нужни са върховните усилия на всички!"
През 1925 г. без знанието и съгласието на [[ОРСС]] и на Жеко Димитров е извършен
Загубата на Жеко Димитров за [[ОРСС]] означава край на неговата дейност и след ареста на Жеко синдикалният съюз се разпада. След неговата смърт децата му Любомир и Елизавета заминават за Германия. По време на цялата си дейност и живот Жеко Димитров отстоява принципите на синдикализма и синдикалното движение, като приема, прилага и усъвършенства принципите на [[Георги Кирков]]за стачната борба.
[[File:Jheko Dimitrov biografichen ocherk.pdf|Jheko Dimitrov biografichen ocherk]]
| |||