Жеко Димитров: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Жеко Димитров е синдикален лидер, секретар на Общия работнически синдикален съюз, организирал и ръководил едни от първи стачки в България |
мРедакция без резюме |
||
Ред 20:
През 1905 г. кръжокът прераства в Работническа социал-демократическа просветна група, която е част от партията на тесните социалисти. Към групата се създава и комисия за организиране на работниците в Общия работнически синдикален съюз ([[ОРСС]], като със задачата се заемат Жеко Димитров и Георги Юрданов, които ръководят първите стачки през 1906 на тютюнорабтниците, като Жеко работи в тютюневата фабрика.
През 1910 г.групата прераства в партийна организация, като същата година във вестник "Работнически вестник" излиза съобщение, че Жеко Димитров и Гъла Юрданова са сгодени. В следващите години Гъла ще стои неотлъчно до Жеко, като ще полага всички грижи той да работи неотлъчно и денонощно, независимо от лишенията. От Гъла Жеко Димитров има две деца- Любомир и Елизавета.
През 1911 г. 25 годишният Жеко Димитров застава начело на партийната организация в Хасково. През същата година е делегат на Хасковската организация на ХVІІІ конгрес на партията в Пловдив, като също е делегат и на ХІХ конгрес.
Под ръководството на Жеко Димитров синдикалната организация в Хасково се развива много бързо, като Жеко е редактор на вестник "Фабричен работник", който през тези години излиза с тираж 1500 екземпляра.
Първата голяма стачка и изпитатие пред Жеко Димитров е през 1914 г.- на 17 май в София избухва стачка на трамвайните работници, като Жеко съвсем скоро е избран за секретар на [[ОРСС]]. За времето си стачката е една от големите, като парализира целия транспорт в София. Жеко Димитров призовава гражданите да подкрепят стачкуващите, като на неговия призив откликват над 10 000 софиянци.
| |||