Отваря главното меню

Промени

м
редакция без резюме
[[File:Jheko Dimitrov 03.jpg|thumb|Add caption here]]
Жеко Димитров Джунджулов е роден на 14.11.1886 г. в семейството на Димитър Джунджулов и Мария Джунджулова. Жеко Димитров завършва прогимназията в Хасково, като юношеските му години преминават в изключително тежък труд- работи по 16 часа на ден за да помогне на семейството си, което е крайно бедно. По това време той се запознава с творчеството на руският писател [[Максим Горки]].
През 1903 година баща му- Димитър, умира. Това принуждава вторият син на Димитър и Мария- Иван- да прекъсне образованието си. Жеко и Иван дават всичко от себе си най-малкият им брат- Захари- да завърши своето образование.
През 1904 г.Тодор Атанасов по заръка на Васил Коларов създава в Хасково марксически кръжок, като привлича около двайсет работници от града. Сред тях са Жеко Димитров и негов приятел- Георги Юрданов, които са запознати с марксизма. Кръжокът, благодарение на усилията на Жеко, Тодор и Георги, се разраства.
Първата голяма стачка и изпитатие пред Жеко Димитров е през 1914 г.- на 17 май в София избухва стачка на трамвайните работници, като Жеко съвсем скоро е избран за секретар на [[ОРСС]]. За времето си стачката е една от големите, като парализира целия транспорт в София. Жеко Димитров призовава гражданите да подкрепят стачкуващите, като на неговия призив откликват над 10 000 софиянци.
1919 г. също е изпитание за Жеко Димитров. Тогава той организира [[Транспортна стачка]], която продължава 55 дни. След стачката са уволнени над 2000 работници, като Жеко Димитров полага грижи за тях, за намиране на нова работа и за техните семейства.
В тези години върху Жеко Димитров се струпват много задачи и той е един от най-претоварените дейци в синдикалния съюз- той е секретар на [[ОРСС]], помощник и касиер на Синдикалния комитет, член на Градския комитет на софийската партийна организация, член на управителния съвет на кооперация "Освобождение" и член на няколко комисии.
През 1921 г. се провежда ХІІІ конгрес на [[ОРСС]]. На него Жеко Димитров остро критикува редица синдикалисти от цяла България, че не живеят с болките на работниците. По време на целия си живот Жеко Димитров е обръщал особено внимание на подготовката на кадрите. Остро критикува един от синдикалните дейци, който е взел хонорар за статия в синдикалния вестник:
"-Това ще бъде за първи и за последен път. Нашето дело е да помагаме, а не да взимаме. А сега в чест на това, че ти за пръв път получаваш хонорар, след като толкова много си писал или редактирал, ще почерпиш"
През 1922 г. Жеко Димитров е делегат на конгреса на [[ОРСС]] на Профинтерна в СССР. Там той се среща вс [[Владимир Илич Ленин]] .
През 1923 г. Жеко Димитров е крайно резервиран към подготовката на Септемврийското[[Септемврийско въстание]], но се подчинява на решението на партията. Жеко Димитров е арестуван на 12 септември 1923 г., като е освободен след един месец, тъй като няма никакви доказателства и е невинен. След разгрома на въстанието удар понася и Синдикалния съюз. Жеко Димитров се среща с много от старите синдикални дейци за възстановяване на разбитите синдикални организации, като е избран единодушно за секретар на Съюза. Жеко Димитров работи трескаво, както личи от тази записка от 28.06.1924 г, в която той призовава:
"време за отлагане и суетене няма и не е потребно да изтъкваме как господарите използват всяка проявена от нас мудност"
Към края на същата 1924 г. много от организациите на [[ОРСС]] по цялата страна за възстановени.
64

редакции