Разлика между версии на „Тибетски будистки канон“

Сред тези три каталози, този на ldan-dkar ma, включен в тома Jo на sna-tsogs в sde-ge bka’-bsta, обикновено се смяташе, че е единственият оцелял досега. Но наскоро е открит ръкопис dkar-chag phang-thang-ma, който е публикуван в Тибет. Той съдържа 961 заглавия, изброени в 34 предметни заглавия с допълнителна информация за броя на стиховете (солока и бампо), които се съдържат във всеки един текст. Каталога ldan-dkar-ма се състои от 735 заглавия и изброява по категория от 27 предметни заглавия. Интересен специфична черта на тибетския каталог е, че наред с информацията за изходен материал за превод и библиографичните детайли, се предоставят във физически описания, като бр. на думи, стихове, песен (бампо) и бр. страници за всяко текстово съдържание. Така днес имаме рекорд от 73 милиона думи, съдържащи се в сборника bka’-’gyur & bstan-’gyur. Според последното издание на Dharma Publication, bKa'-gyur съдържа 1115 текстове, разпръснати над 65,420 бр.страници на 450 000 реда и 25 милиона думи. По същия начин, bsTan "gyur съдържа 3387 текста, като използва 127 000 страници, в размер на 850 000 редове и 48 милиона думи. Общата сума заедно на тези две колекции е 4 502 текста в 73 милиона думи. Чрез уточняване на бампо стиховете и думите на съдържанието на всеки текст, отделните творби са вмъкнати и промянени. Това допълнително засилва автентичността на тибетската будистка литература. Това са първите тибетски каталози в три версии, които са събрани и публикувани в началото на девети век от великия sgra-sgyur gyi lo-tsa-wa Bande sKa-ba dpal-brtsegs и неговия екип. Така, Тибет става първата страна в историята, която прави каталог, описващ еволюцията на каталога. Заради това Bande sKa-ba dpal-brtsegs е почитан като пионер на тибетската система. Всички по-късни съставители на Тибетския канон основават техните произведения широко върху създаденото от Ska-ба dpal brtsegs.
 
След период на потискане по време на царуването на цар на glang Дар-ma (803-842), който донеседонеся първата глава от историята на литературата на Тибет до рязкорязък краякрай, вторият етап от развитиетонейното муразвитие се включваактивизира отново. От началото на 11 век преводачи последващи тибетски заедно с индийските panditas отново възобнови своята литературна дейност да доведе до нова глава, да бъде известен като "ерата на новия превод", а също и "Възраждане или по-късно обнародването на будизма в Тибет". В допълнение към предишните творби Тибет е огромен литературно богатство както по отношение на обема и обхвата на покритие от 13-ти век и този ръст наложи да изпълнява нова цялостна библиографски запис и контрол на наличната литература.
 
<gallery>
Картинка:Woodblock printing, Sera, Tibet.JPG|Млади монаси отпечатват текстове. [[Манастир Сера]], Тибет. 1993
Анонимен потребител