[[Файл:Beating FrequencyChestotnoBiene.svgPNG|thumb|Схема на резултантен електрически сигнал при биене ]]
'''Биенето''' е явление характерно при разпространение на вълни и на[[Хармоничен осцилатор|хармонични колебания]], независимо от техния характер и средата на разпространение. Това физическо явление възниква при [[Интерференция (физика)|интерференция]] на две хармонични колебания, близки по [[честота]] и отговарящи на [[Условия за монохроматичност и кохерентност|условията за монохроматичност и кохерентност]]. В резултат на това, изходния сумарен сигнал има периодични промени в [[амплитуда]]та, изразяващи се в нейното увеличаване или намаляване. На практика биенията на хармоничните колебания водят до [[модулация]] по амплитуда, а честотата на промяната на амплитудата е сигнал от разликата от честотите на двата изходни сигнала.
==Параметри==
Същността на биенето като процес е възникването[[наслагване на трептения]]. Възникването му се дължи поради постоянното изоставане по [[фаза]] на едната вълна или сигнал (електрическо хармонично колебание), спрямо другата вълна или електрически сигнал. Когато например електрическото трептене и на двата източника е синфазно, то амплитудата на сумарния сигнал е максимално голяма. Когато сигналите са в противофаза, то резултантната сума е минимална. Тази периодичност се определя от големината на фазовата разлика и това може да се твърди като явление както за биенето на звукови вълни, така и за електрически сигнали.
Математически изразена суперпозицията на сигналите с различни честоти
