Разлика между версии на „Черешница (дем Костур)“

м
Селото остава в Гърция след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]]. През [[1926]] година е прекръстено на Поликерасон, в превод ''много черешово''. Между 1914 и 1919 година 29 души от Черешница подават официално документи за емиграция в България, а след 1919 година - 1. В селото има 20 политически убийства.<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/027.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Polikeraso.]</ref> В 1932 година са регистрирани 70 българофонски семейства, всички с „изявено славянско съзнание“.
 
След разгрома на Гърция от [[Нацистка Германия]] през април [[1941]] година в селото е установена българска общинска власт. В общинския съвет влизат Аргир Иванов, Глигор Зонов, Георги Зеков, Кирил Зеков, Иван Недялков, Никола Милошев, Васил Плятов, Георги Зонов, Вангел Христовски, [[Костадин Сулев]].<ref>Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, мит или реалност, Македонски научен институт, София, 1996, стр. 487.</ref> В Черешница е образувана структура на [[Охрана|Централния българо-македонски революционен комитет]].<ref>[http://www.promacedonia.org/mpr/ohrana.html Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)]</ref>
 
На 21 август 1944 година селото е нападнато от гръцки партизани, които убиват 9 души<ref>Шклифов, Благой. Проблеми на българската диалектна и историческа фонетика с оглед на македонските говори, София 1995, стр. 101.</ref>. Двамата братя Неделкови са арестувани в селото и разстреляни край [[Поздивища]], като преди това на Пандо Неделков е отрязан пенисът. Според сведения на очевидци, след като са изправени пред картечница, прегърнати те извикват „''Да живее България, България ке дойде!''“. След това комисарят на [[Леринско-костурски македонски народоосвободителен батальон|Леринско-костурския македонски батальон]] на [[ЕЛАС]] [[Илия Димовски]] стреля в главите им, за да е сигурен, че са убити.<ref>Шклифов, Благой. На кол вода пиехме. Записки за Христовите мъки на българите в Егейска Македония през ХХ век, София 2011, с. 278, 280-281.</ref>