Отваря главното меню

Промени

м
редакция без резюме
[[File:Jheko Dimitrov 03.jpg|thumb|Add caption here]]
Жеко Димитров Джунджулов е роден на 14.11.1886 г. в семейството на Димитър Джунджулов и Мария Джунджулова. Жеко Димитров завършва прогимназията в Хасково, като юношеските му години преминават в изключително тежък труд- работи по 16 часа на ден за да помогне на семейството си, което е крайно бедно. По това време той се запознава с творчеството на руският писател [[Максим Горки]].<ref>Ангел Георгиев, Кирил Динков- Жеко Димитров- жизнен път, писма, публицистика, спомени</ref>
<br />
 
<br />
През 1905 г. кръжокът прераства в Работническа социал-демократическа просветна група, която е част от партията на тесните социалисти. Към групата се създава и комисия за организиране на работниците в Общия работнически синдикален съюз ([[ОРСС]], като със задачата се заемат Жеко Димитров и Георги Юрданов, които ръководят първите стачки през 1906 на тютюнорабтниците, като Жеко работи в тютюневата фабрика.
През 1910 г.групата прераства в партийна организация, като същата година във вестник "Работнически вестник" излиза съобщение, че Жеко Димитров и Гъла Юрданова са сгодени.<ref>Ангел Георгиев, Кирил Динков- Жеко Димитров- жизнен път, писма, публицистика, спомени</ref> В следващите години Гъла ще стои неотлъчно до Жеко, като ще полага всички грижи той да работи неотлъчно и денонощно, независимо от лишенията. От Гъла Жеко Димитров има две деца- Любомир и Елизавета.<br />
 
През 1911 г. 25 годишният Жеко Димитров застава начело на партийната организация в Хасково. През същата година е делегат на Хасковската организация на ХVІІІ конгрес на партията в Пловдив, като също е делегат и на ХІХ конгрес.<br />
Под ръководството на Жеко Димитров синдикалната организация в Хасково се развива много бързо, като Жеко е редактор на вестник "Фабричен работник", който през тези години излиза с тираж 1500 екземпляра. След това е и редактор на [[Работнически вестник]], като негови статии излизат във всички профсъюзни издания.<br />
 
Първата голяма стачка и изпитатие пред Жеко Димитров е през 1914 г.- на 17 май в София избухва стачка на трамвайните работници, като Жеко съвсем скоро е избран за секретар на [[ОРСС]]. За времето си стачката е една от големите, като парализира целия транспорт в София. Жеко Димитров призовава гражданите да подкрепят стачкуващите, като на неговия призив откликват над 10 000 софиянци.<ref>Ангел Георгиев, Кирил Динков- Жеко Димитров- жизнен път, писма, публицистика, спомени</ref> <br />
 
1919 г. също е изпитание за Жеко Димитров. Тогава той организира [[Транспортна стачка]], която продължава 55 дни. След стачката са уволнени над 2000 работници, като Жеко Димитров полага грижи за тях, за намиране на нова работа и за техните семейства.<br />
 
В тези години върху Жеко Димитров се струпват много задачи и той е един от най-претоварените дейци в синдикалния съюз- той е секретар на [[ОРСС]], помощник и касиер на Синдикалния комитет, член на Градския комитет на софийската партийна организация, член на управителния съвет на кооперация "Освобождение" и член на няколко комисии.<ref>Ангел Георгиев, Кирил Динков- Жеко Димитров- жизнен път, писма, публицистика, спомени</ref> <br />
 
През 1921 г. се провежда ХІІІ конгрес на [[ОРСС]]. На него Жеко Димитров остро критикува редица синдикалисти от цяла България, че не живеят с болките на работниците. По време на целия си живот Жеко Димитров е обръщал особено внимание на подготовката на кадрите. Остро критикува един от синдикалните дейци, който е взел хонорар за статия в синдикалния вестник:<br />
"-Това ще бъде за първи и за последен път. Нашето дело е да помагаме, а не да взимаме. А сега в чест на това, че ти за пръв път получаваш хонорар, след като толкова много си писал или редактирал, ще почерпиш"<br />
 
През 1922 г. Жеко Димитров е делегат на конгреса на [[ОРСС]] на Профинтерна в СССР. Там той се среща с [[Владимир Ленин]] <ref>Ангел Георгиев, Кирил Динков- Жеко Димитров- жизнен път, писма, публицистика, спомени </ref>.
През 1923 г. Жеко Димитров е крайно резервиран към подготовката на [[Септемврийско въстание]], но се подчинява на решението на партията. Жеко Димитров е арестуван на 12 септември 1923 г., като е освободен след един месец, тъй като няма никакви доказателства и е невинен.<br />
<br />
След разгрома на въстанието удар понася и Синдикалния съюз. Жеко Димитров се среща с много от старите синдикални дейци за възстановяване на разбитите синдикални организации, като е избран единодушно за секретар на Съюза. Жеко Димитров работи трескаво, както личи от тази записка от 28.06.1924 г, в която той призовава:<br />
 
След разгрома на въстанието удар понася и Синдикалния съюз. Жеко Димитров се среща с много от старите синдикални дейци за възстановяване на разбитите синдикални организации, като е избран единодушно за секретар на Съюза. Жеко Димитров работи трескаво, както личи от тази записка от 28.06.1924 г, в която той призовава:<br />
 
"време за отлагане и суетене няма и не е потребно да изтъкваме как господарите използват всяка проявена от нас мудност" <ref>Ангел Георгиев, Кирил Динков- Жеко Димитров- жизнен път, писма, публицистика, спомени</ref> <br />
 
Към края на същата 1924 г. много от организациите на [[ОРСС]] по цялата страна за възстановени.<br />
64

редакции