Щит (село): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 18:
Преди турците да нахлуят в България там има [[крепост]]. Турското име на селото е ''Юскюдар'', ''Искидер''. Към 1675 година Юскюдар е център на [[нахия]], [[вакъф]] на покойния Синан паша - зет на султан [[Баязид II]]. По това време местните [[българи]], жители на Юскюдар и околните села, се разбягват на север и на юг, поради което е издадена султанска заповед до [[кадия|кадиите]] в [[Стара Загора]], [[Нова Загора]] и [[Одрин]] бегълците да бъдат издирени и върнати.<ref>Грозданова, Елена и Стефан Андреев. Бежанци на родна земя, в: Контрасти и конфликти „зад кадър“ в българското общество през XV-XVIII век, София 2003, с. 409.</ref>
 
След [[Освобождение на България|Освобождението]], в1878 г., селото оставатостава в границите на [[Османска империя|Османската империя]]. В него живеят предимно [[гърци]] или гърцизирани българи - [[парапанковци]]<ref>Разбойников, Анастас и Спас Разбойников, Населението на Южна Тракия с оглед на народностните отношения в 1830, 1878, 1912 и 1920 година, София 1999, с. 281.</ref>, които го наричат '''Скутари'''. В резултат на Балканската война от 1912-1913 г. регионът е включен в България. През 1923 г. голямата изселническа вълна принуждава гърците да напуснат Скутари и на тяхно място се заселват [[българи]]. След като гърците напускат селото, в Гърция те се заселват в село [[Къспикеси]], което е прекръстено на Скутари.<ref>[http://dim-skout.ser.sch.gr/ligalogia.htm Δημοτικό Σχολείο Σκουτάρεως Σερρών]</ref>
 
В 1934 година името на Скутари е преведено като Щит.<ref>Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.</ref> През комунизма селото е било доста голямо, но днес жителите му наброяват около 100. Селската кооперация разполага с голяма площ обработваеми земи.