Кърлежи: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Boo (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
Drenchev (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 31:
Кърлежите са [[ектадартизиопаразити]], хранещи се чрез кръвосмучене от бозайници, птици, а в някои случаи и влечуги и земноводни. Те са важен [[вектор (биология)|вектор]] за разпространението на много инфекциозни болести.
 
Всеки кърлеж има четиресечетири чифта крачета. Двата чифта предни крачета са снабдени с вендузи, а двата чифта задни крачета — с дълги власинки. У мъжкия кърлеж и на последния чифт крачета също има вендузи, които спомагат за прикрепването му при [[копулация]].
 
Кърлежчето ''[[Sarcoptes scabiei var. hominis]]'', сем. [[Sarcoptidae]], група [[Acaride]] предизвиква [[краста]]та ([[Scabies]]). Истинският паразит е женският кърлеж. След оплождането той си пробива малки тунелчета /галерийки/ в най-горния слой на кожата, в който снася по 24 яйца с големина 0,10 - 0,16 мм. Към третия — седмия ден те се превръщат в ларви, а до 17-тия ден — в нимфи, които вече са способни да пренасят заразата. Това става при спане в общо легло, при полово сношение, чрез бельо и други заразени предмети.
 
Кръвосмучещите кърлежи обитават тревисто-храстови и горски местности и предпочитат високата влажност. Причакват жертвите си покрай пътеките, по които те се движат. Нападат обикновено сутрин като се ориентират по топлината и излъчваната от гостоприемника миризма. Впиват се с хоботче в тялото и се пускат, когато се напият с Сливова четворкакръв. Този акт е различно продължителен при различните видове кърлежи.
{{Commonscat|Ixodidae}}