Питър Денис Мичъл: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Ред 28:
}}
 
'''Питър Денис Мичъл''', (29 септември 1920-10 април 1992 г.)<ref>{{cite web |url=http://www-biology.ucsd.edu/~msaier/transport/petermitchell/MitchellFrame-1.html |title=Peter Mitchell and the Vital Force |author=Milton H. Saier Jr |accessdate=2007-03-23 }}</ref> е британски биохимик, член на [[британско кралско научно дружество|британското кралско научно дружество]],<ref name="frs">{{cite doi|10.1098/rsbm.1994.0040}}</ref> който е награден през 1978&nbsp;г. с [[Нобелова награда за химия]] за откритието на хемиосмотичния механизъм на синтез на [[АТФ]].<ref>{{cite doi|10.1093/ref:odnb/51236}}</ref>
 
== Биография ==
Ред 37:
 
== Хемиосмотичнен синтез на АТФ ==
През 1960 е известно, че АТФ е енергийната валута на живота, но механизма, чрез който АТФ се синтезира в митохондриите се приема, че е фосфорилиране на субстратно ниво. Хемиосмотичната хипотеза на Мичъл е основа за разбирането на самия процес на окслителнотоокислителното фосфорилиране. По това време, биохимичният механизъм на синтез на АТФ чрез окислително фосфорилиране е неизвестен.
 
Мичъл осъзнава, че движението на йони в цяла мембрана поражда електрохимичен потенциал, който може да осигури енергия, необходима за производството на АТФ. Неговата хипотеза е базирана на информация, която е добре известна през 1960-те. Той знае, че живите клетки имат мембрана потенциал. Движението на заредени йони през цяла мембрана се влияе от електростатични сили (привличане на плюс до минус такси). Тяхното движение също е засегната от термодинамични сили, тенденцията на веществата да дифундират от региони с по-висока концентрация. Той показва, че синтеза на АТФ е скачена към този електрохимичен потенциал. [11]