Ислямизация в българските земи: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Премахната редакция 5112865 на Jingiby (б.) не приемам изтриване без обосновка
Ред 4:
Българските историци не разполагат с много местни исторически източници за ислямизационните процеси, като основната причина е унищожаването на [[българи|българската]] книжовна школа след прекъсването на българската държавност през 90-те години на 14 век. Сведения се черпят предимно от архивите на [[Османска империя|Османската империя]] и от доклади на чужди пътешественици и дипломати.
 
Първите известни ни данни за приемане на исляма от българи са от края на [[14 век]] — непосредствено след завладяването на българските земи от османските [[турци]]. Според свидетелство на българския духовник и книжовник от тази историческа епоха [[Йоасаф Бдински]] е записано през 1394 г. ''„… и мнозина се прехвърлиха към непристойната [[Мохамед]]ова вяра, едни като се изплашиха, някои като се смекчиха чрез ласкателства или като бидоха победени от придобиване на богатство ....“''. <ref>Дуйчев, Ив. Из старата българска книжнина. Т. II, С., 1943, с. 254</ref> Помехамеданчването на местното българско население се вижда и от съхранените в Националната библиотека турски данъчни дефтери. Там домакинствата на мохамеданите подробно са отразени във връзка с данъчните привилегии на мюсюлманското население. В описи от 1485 г. е отразено, според обобщението след превода от доц. Румен Ковачев, че вече 8,6 % от домакинствата са мюсюлмански. <ref>Ковачев Румен, Опис на Никополския санджак от 80-те години на XV век, Издателство на Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий", София, 1997, с.83. ISBN 954-523-032-0</ref> Запазени са и други по-късни бележки за насилствено помохамеданчване, като [[Потурчването на Чепино|летописният разказ]] за помохамеданчването на християните в [[Чепино]] от [[поп]] [[Методий Драгинов]], ''Беловската хроника'' и ''Бактунската хроника'', но тенякои "модерни" публицисти, предимно хора които не са вероятнозавършили история, късниги фалшификатиоспорват.<ref>{{cite journal | last = Radushev | first = Evgeni | year = 2009 | title = Meaning of the historiographic myths аbout conversion to Islam | journal = Tarih araştirmalari, Halil Inalcik armağani | volume = I | url =http://www.scribd.com/doc/101121967/Meaning-of-the-Historiographic-Myths-About-Conversion-to-Islam | accessdate = 2012-08-24}}</ref><ref>{{cite journal | last = Горчева | first = Даниела | year = 2009 | month = февруари | title = Балканите: съжителство на вековете | journal = Либерален преглед | url = http://www.librev.com/index.php/--/457- | accessdate = 2012-08-24 }}</ref><ref>{{cite book |title= Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част I |last=Радушев |first=Евгений |year=2008 |publisher=Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел |location=София |isbn=978-954-523-103-2 |pages=230-257 |url=http://www.scribd.com/doc/103614435/Помаците-християнство-и-ислям-в-Западните-Родопи-с-долината-на-р-Места-XV-30-те-години-на-XVIII-век-Част-I |accessdate=20012-08-24}}</ref><ref>{{cite book |last=Кил |first=Махиел |authorlink=Махиел Кил |title=Съдбата на мюсюлманските общности на Балканите |year=1998 |publisher=Международен център по проблемите на малцинствата и културните взаимодействия |location=София |isbn=954-887-213-7 |oclc=713363122 |chapter=Разпространение на исляма в българското село през османската епоха (ХV - ХVIII в.): колонизация и ислямизация }}</ref>
 
Основни насилствени форми на приемане на исляма върху местното християнско население, срещани в историческите документи са: масови (събирането на [[еничар]]и чрез така наречения „кръвен данък“) и индивидуални (отвличания на [[християнство|християнски]] девойки и принуждаването им да приемат исляма или да раждат [[ислям|мюсюлмански]] деца от своите съпрузи-мюсюлмани; отвличания на християнски младежи или увещаването им да приемат исляма, както се е случило със св. [[Георги Софийски Нови|Георги Нови Софийски]].