Генератор на електрически трептения: Разлика между версии

==История==

[[File:Induction coil cutaway.png|thumb|right|250px|Чертеж на генератор с индукционна бобина Румкорф, пречертан от книга от 1920 г. Външните повърхности са прозрачни ,за да се покаже структурата в защитения корпус<br>Fibre tube - тръба (макара) за бобините <br> Primary - първична намотка<br> Secondary - вторична намотка<br> Iron core - желязно ядро<br>Condenser - кондензатор<br> Vibrator - вибратор-прекъсвач на електрическото захранване ]]

Откритията в областта на [[радиотехника]]та и разпространението на [[Електромагнитно излъчване|електромагнитните вълни]], изискват създаването на незатихващи електрически трептения с [[честота]] значително по-висока от тази на [[Електрически генератор|генераторите]] за произвеждане на електрическа енергия.

 

[[Хайнрих Херц]] доказва експериментално теорията на Джеймс Максуел за електромагнитните вълни. На основата на Румкорфовата спирала (бобината на Румкорф), създадена от Хайнрих Румкорф (Heinrich Daniel Ruhmkorff), през 1887 г. Херц изобретява, построява и демонстрира искров генератор на електромагнитни вълни. С използването на такъв генератор започва началния период от развитието на радиопредавателите и радиоприемниците в началото на 20 век. Чрез искровия разряд се произвежда поредица от затихващи електрически колебания, която се използва като носещо колебание. С така генерираните колебания може да се предават дискретни (телеграфни) сигнали. Честотният спектър на излъчваните колебания е много широк, честотно е нестабилен и мощността им не е голяма. С такъв генератор са експериментирали радиовръзка учените Попов и [[Гулиелмо Маркони|Маркони]]. Използват се до 1916-1918 г. <ref name= "tih">Тихчев, проф. к.т.н. инж. Христо, Радиопредавателни устройства, Издателство „Техника“, София, 1992, с. 6-8; ISBN 954-03-0071-1</ref> Груба представа за такъв генератор е индукционната високоволтова бобина, използвана за запалване на горивната смес в бензинов [[двигател с вътрешно горене]].

 

През 1902 г. се създават дъговите радиопредаватели. Основният генератор е волтова дъга, като се използва падащия участък на волт-амперната и&#768; характеристика. Отрицателното съпротивление на дъгата компенсира съпротивлението на загубите на LC колебателния кръг на радиопредавателя и създава възможност за произвеждане на незатихващо електрическо трептене, излъчвано като носещо електромагнитно колебание. С дъгови генератори е възможно за пръв път предаването на говор. Като недостатъци може да се покажат нестабилност на честотата, голяма инерционност, и потребност от поддържане на равномерен дъгов разряд. Използват се само за радиопредаване в дълговълновия обхват. Използвани са до 1920-1925 г. <ref name= "tih">Тихчев, проф. к.т.н. инж. Христо, Радиопредавателни устройства, Издателство „Техника“, София, 1992, с. 6-8; ISBN 954-03-0071-1</ref>

 

 

== Вижте също ==

* [[Хармоничен осцилатор]]

 

== Източници ==

<references />

 

[[Категория:Радиотехника]]

 

[[ca:Oscil·lador electrònic]]