Ливанска гражданска война: Разлика между версии

'''Ливанската гражданска война''' е кървав и сложен конфликт, който се разразява в [[Ливан]] през [[1975]]–[[1990]]. Причина за избухване на конфликта е преместването на въоръжените отряди на [[Организация за освобождение на Палестина|Организацията за освобождение на Палестина]] от [[Йордания]] в [[Ливан]] през 1970 г. в резултат на т.нар. [[Черен септември (Йордания)|черен септември]]. Палестинските бойцитерористи се опитват да създадат един вид "държава в държавата", което от своя страна нарушава крехкия етнически и верски баланс в ливанското общество.

След арабоарабско-израелската война от 1948 г. Ливан става дом за над 150 хил. палестински бежанци. От 1970 г. до 1973 г. ООП е пов средатацентъра на Йорданската гражданска война, която пропъжда голяма част от палестинските бойци и бежанци в Ливан. До 1975 г. те вече са 300 хил. създавайки държава в държавата в Южен Ливан. ООП става все по-силна и по-силна и изиграва главна роля в Ливанската гражданска война.

Ливанската гражданска война е рожба на многото конфликти и политически компромиси от времето на колониализма, сложното демографско развитие, многото вътрешновътрешни религиозни християнски и мюсюлмански конфликти, намесата на Сирия, Израел и ООП, и това, че е част от Студената война са причините за нея. На 13 април 1975 г., в отговор на опита за убийството на главата на един от християнските кланове, членове на неговата партия разтрелватразстрелват палестинци в един от кварталите на Бейрут. Този акт се счита за началото на гражданската война в Ливан. Войната в Ливан е по-скоро не е на религиозна основа. В нея всеки е срещу всеки. Християни срещу християни, палестинци срещу християни, мюсюлмани срещу мюсюлмани, както и християни срещу мюсюлмани. Това на локален план. В глобален план във войната взимат участие САЩ, Франция, Израел и Ватикана на страната на християните, СССР, Сирия и арабските страни на страната на мюсюлманите и техните братя палестинците. Това е една от най-кървавите войни в рамките на арабоарабско-израелския конфликт., Сс най-много цивилни жертви.

Най-тежък е периода на 80-те г. Бейрут целият е потънал в развалини, израелска окупация на юг, сирийска на изток.

На 10 юли 1981 г. след кратък мир, насилието отново избухва в Южен Ливан. Причина за това е убийството на израелския посланик в Лондон. Израелски въздушни сили атакуват палестински цели в Ливан, и в същия ден палестинци обстрелват северен Израел с ракети. В следствие на всички тези нападения, Израел започва [[Мир за Галилея|операцията “Мир за Галилея”]] начело с министъра на отбраната [[Ариел Шарон]]. На [[6 юни]] [[1982]] г. 2 хил. израелски танка, 10 хил. армия, 1000 самолета, 500 военни кораба, започват офанзива на север от границата на Израел към Бейрут. Цел на евреите е ООП да се изтеглят на 40 км. навътре в Ливан. След постигането на тази цел, те продължават до Бейрут, където са основните сили на палестинците. Градът е под тежка обсада и постоянни бомбардировки 3 месеца. В края на август същата година е постигнато споразумение и ООП начело с Ясер Арафат заминават за Тунис. Вакуума, който се получава в следствие на заминаването на ООП, позволява на израелската армия да обгради бежанските лагери Сабра и Шатила в Бейрут и да позволи на ливанските християнски милиции да избият много от намиращите се там палестинци. Често Ариел Шарон е обвиняван за т.нар. кланета в Сабра и Шатила. Истината е обаче, че израелските части просто не се намесват в избиването палестинските мюсюлмани от лагерите. Самите убийства са дело на ливанските християни, а не на израелската армия - факт , който често се премълчава или изопачава. Броят на убитите ливанци и палестинци след “Мир за Галилея” възлиза на 17825 души.

Израел изтегля войските си само на 40 км. навътре в Ливан, като окупира градовете и селата отвъд тази линия, както и най-важния източник на питейна вода за Ливан - река Лийтани. Израел се изтегля от Ливан през 2000 г. в следствие на борбата на съпротивата в лицето на Хизбула. Войната в Ливан приключва на 22 ноември 1990 г.'''