Разлика между версии на „Медресе“

м
редакция без резюме
м (Робот Промяна: fa:مدرسه (روستا)fa:مدرسه (اسلام))
м
[[Картинка:Storks samarkand.jpg|thumb|250px|Медресе в [[Самарканд]]]]
'''Медресе''' ([[арабски език|арабски]]:مدرسة ''мадраса'', буквално "място, където се учи") - [[мюсюлмани|мюсюлманско]] средно или висше [[училище]], подготвящо мюсюлмански свещенослужители, учители в началните мюсюлмански училища - [[мектеб]]и, а също така и държавни служители в някои страни от [[Близкия Изток]].
 
==История==
Медресетата се разпространяват през [[9 век|9]]-[[13 век]] в страните, където преобладаващата част от населенето изповядва [[ислям]]а, а също така и в някои райони на Дореволюционна [[Русия]] ([[Бухара]], [[Самарканд]], [[Казан (Русия)|Казан]], [[Уфа]] и други). Обикновено медресета се откриват към големите [[джамия|джамии]]. В учебната програма на медресетата влизат [[арабски език]], [[теология|теологически]], юридически, исторически и някои помощни дисциплини. През [[Средновековие]]то медресетата имат не само религиозно, но и културно значение.
 
==Образователна система==
Във връзка с реорганизацията на образователната система през [[1960|1960-те]] в много ислямски страни се оформят 2 типа медресета:
* със светски характер, представляващи полурелигиозни средни или висши общообразователни училища, и
* от религиозен тип, в които основния предмет е четенето на [[Коран]]а, и които подготвят мюсюлмански духовници.
 
Обучението в светските медресета е разделно и безплатно. Освен държавните и духовни действат и неголям брой частни медресета. В светските медресета изучаването на [[Коран]]а е задължително. Завършилите мюсюлманските медресета могат да постъпят в [[университет]].
==Архитектура==
[[Картинка:MedresaVisoko.jpg|thumb|left|250px|Медресе "''Осман ефенди Реджович''" в град Високо, [[Босна и Херцеговина]]]]
Като тип архитектурна сграда медресетата се появяват за първи път в най-източните мюсюлмански страни през [[10 век|10]]-[[12 век]] (медресето "''Фарджек''" в [[Бухара]] от [[10 век]], не запазено; "''Низамие''" в Харгирда, [[Иран]] от [[12 век]]). През [[12 век|12]]-[[13 век]] медресета започват да се строят и в [[Близък изток|Близкия изток]] (медресето "''Ан-Нурия ал-Кубра''" в [[Дамаск]] от [[12 век]], "''Мустансирия''" в [[Багдад]] от [[13 век]] ), от [[13 век|13]]-[[14 век]] - в Северна [[Африка]] (медресето "''Сафарин''" във [[Фес]] от [[13 век]] и "''Хасана''" в [[Кайро]] от [[14 век]]).
 
Обикновено сградите на медресетата представляват едно или двуетажно здание и включва разположени около правоъгълен двор [[джамия]] и аудитория. Въпреки общата типология на медресетата в различните ислямски страни те се различават по планировката и конструкцията. В [[Средна Азия]] джамията и аудиторията са разположени в корпуса на сградата, а от двете страни портал (намиращ се на главната фасада), в [[Сирия]] и [[Египет]] те заемат откритото пространство във двора. В [[Мала Азия]] дворът на медресето обикновено е покрит от голям купол. В Азия вместо купол има построени сводове и колонади, в Северна Африка - заострени керпичени покриви. Медресетата се украсяват с резба, а също и със изящни рисувани теракотени плочки. Най-красивите медресета, включени в световното културно наследство са медресето "''Бу-Инания''" във [[Фес]] (от [[14 век]]), "''Улугбек''" в [[Самарканд]] (от [[15 век]]) и "''Мири-Араб''" в [[Бухара]] (от [[16 век]]).