Янош Бояй: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м {{сорткат| -> {{СОРТКАТ: |
|||
Ред 13:
==Биография==
Янош Бояй е роден в Коложвар (на немски Клаузенбург, днес Клуж-Напока, Румъния) - главния културен център на [[Трансилвания]], в семейството на професора по [[математика]] Фаркаш Бояй.
На 13 години вече владее [[диференциално и интегрално смятане|диференциалното и интегралното смятане]] и няколко езика, свири отлично на [[цигулка]] и композира.
Получава математическо образование във Военно-инженерната академия във [[Виена]]. През 1823 г. е произведен в офицер и изпратен в крепостта Темешвар (днес [[Тимишоара]]). В самота и като разполага с много свободно време, Бояй се увлича се по [[геометрия]]та и по-специално в проблемите за успоредните прави, които в продължение на години занимават и неговия баща без успех.
През 1825 г. осъзнава недоказуемостта на [[постулати на Евклид|Петия постулат]] на [[Евклид]] въз основа на останалите четири, което го навежда на мисълта за възможността да се построи нова геометрия, независеща от този постулат. В писмо до баща си Янош пише ''„Още не съм постигнал целта си, но получих забележителни резултати — от нищо създадох нов свят.“''<ref>''„Лобачевски. Бояй. Неевклидова геометрия“'', сборник статии, изд. „Наука и изкуство“, С., 1984.</ref> Въпреки пламенните молби на бащата да се откаже, Янош тръгва по неговия път.
През 1830 г. бащата съставя сборник от свои лекции по математика с намерението да ги публикува. Около една година той не успява да събере необходимите средства, докато Янош не го убеждава да приеме от него пари за отпечатването, като в приложение добавя към лекциите и своя собствен ръкопис. И до днес това издание е известно под името ''„Апендикс“'', въпреки че самият сборник статии е издаден под името ''„Тентамен“''.
Ред 23:
Когато Фаркаш Бояй моли своя приятел [[Карл Фридрих Гаус|Гаус]] за мнение по труда на Янош, Гаус високо го оценява, но оспорва първенството на научните му резултати. Самият Гаус бил достигнал до тези резултати още в началото на века, но така и не се осмелил да ги публикува, ''„защото повечето хора няма да разберат за какво става дума“'',<ref>''„Лексикон Математика“'', Георги Симитчиев, Георги Чобанов, Иван Чобанов, ИК Абагар, С., 1995, ISBN 954-584-146-Х</ref> Отговорът на Гаус предизвиква силно разочарование и гняв у Бояй. Известно време той дори вярва, че великият математик си приписва заслугите му, и това личи от неговата кореспонденция и архиви.
Бояй обаче не знае, че почти същите резултати в областта на неевклидовата геометрия постига и един друг голям математик - [[Николай Лобачевски]], с когото са работили успоредно във времето. Лобачевски обаче още през 1826 г. докладва резултатите си пред математическата общност в университета в [[Казан (Русия)|Казан]], а през 1829 г. ги публикува. Бояй научава това едва през 1848 г., когато прочита излязлата на [[немски език]] през 1840 г. книга на Лобачевски ''„Геометрични изследвания върху теорията на успоредните прави“''. Това е втори тежък удар за Бояй, който до този момент продължава да вярва в приоритета си в областта. Цитирането на първата публикация от 1829 г. напълно му отнема възможността за приоритет. Той започва да учи [[руски език]], за да се запознае в оригинал с трудовете на Лобачевски, изчита ги прецизно, посочвайки някои дребни неточности, но като цяло справедливо оценява работата му и нарича изводите му гениални.
Разочарованията, трудният самотен живот и напредналата възраст на Бояй оставят отпечатъка си и вдъхновението го напуска. До края на живота си Бояй продължава да се занимава с математика, но не постига съществени резултати, като една от причините е и че в изолацията си не успява да следи новостите в бурно развиващите се области на [[алгебра]]та и [[математически анализ|анализа]]. Ръкописите му в обем от над 20 000 ръкописни страници са изучени и оценени едва след смъртта му през 1860 г.
| |||