Марийски език: Разлика между версии

'''Марийски език''' е един от [[угро-фински езици|угро-финските езици]]. Говори се от [[марийци|марийците]]те, предимно в [[Марий Ел|Република Марий Ел]] и [[Башкортостан|Башкортостан]]. Старото му название е «черемиски език».

Принадлежи към финската подгрупа (заедно с прибалтийско-финските, [[мордовски езици|мордовските]], [[удмуртски език|удмуртския език]] и езиците [[саамски езици|саами]] и [[коми (език)|коми]] ). Освен в Република [[Марий Ел]] е разпространен също покрай [[Вятка (река)|р. Вятка]] чак до [[Урал |Урал]]. В марийския език има две наречия: луговомарийско, разпространено по [[Волга|р. Волга]] (около [[Козмодемянск]]) и горномарийско около град [[Йошкар-Ола|Йошкар-Ола]].

Историята на марийския език е сравнително малко изучена. Известно е, че се е оформил като марийски език в Поволожието, по на запад от съвременното си разпространение. Заемките в марийския дават донякъде сведения за хронологичното му развитие. Например преходът на [с] в [ш] е започнал не по-рано от 13 век, вероятно под татарско влияние.

Първите изследвания на марийския език датират от началото на 18 век. Първата граматика е „Черемисская грамматика“, издадена в [[Казан (Русия)|Казан]] през 1837 (без автор).

През 1872 година е основана Казанската учителска семинария, една от чиито задачи е обучението на представители на волжките народи, в това число и на [[марийци]]те. Това дава силен тласък на национално възраждане, създават се марийски училища, печатат се книги на марийски език.

Марийският език е [[аглутинативен език]]. Както в повечето [[угро-фински езици|угро-фински езици]] и в марийския е налице силно развито склонение на имената (много падежи, две числа, седем рода — един безпритежателен и шест притежателни, а именно „мой“, „твой“, „негов“, „наш“, „ваш“, „техен“) и сравнително слабо развито спрежение.

* компаратив ''книгаге''