Разлика между версии на „Марийски език“

м
редакция без резюме
м (r2.7.2) (Робот Добавяне: hi:मरी भाषा)
м
}}
 
'''Марийски език''' е един от [[угро-фински езици|угро-финските езици]]. Говори се от [[марийци|марийците]]те, предимно в [[Марий Ел|Република Марий Ел]] и [[Башкортостан|Башкортостан]]. Старото му название е «черемиски език».
 
Принадлежи към финската подгрупа (заедно с прибалтийско-финските, [[мордовски езици|мордовските]], [[удмуртски език|удмуртския език]] и езиците [[саамски езици|саами]] и [[коми (език)|коми]] ). Освен в Република [[Марий Ел]] е разпространен също покрай [[Вятка (река)|р. Вятка]] чак до [[Урал |Урал]]. В марийския език има две наречия: луговомарийско, разпространено по [[Волга|р. Волга]] (около [[Козмодемянск]]) и горномарийско около град [[Йошкар-Ола|Йошкар-Ола]].
 
== История ==
Историята на марийския език е сравнително малко изучена. Известно е, че се е оформил като марийски език в Поволожието, по на запад от съвременното си разпространение. Заемките в марийския дават донякъде сведения за хронологичното му развитие. Например преходът на [с] в [ш] е започнал не по-рано от 13 век, вероятно под татарско влияние.
 
Първите изследвания на марийския език датират от началото на 18 век. Първата граматика е „Черемисская грамматика“, издадена в [[Казан (Русия)|Казан]] през 1837 (без автор).
През 1872 година е основана Казанската учителска семинария, една от чиито задачи е обучението на представители на волжките народи, в това число и на [[марийци]]те. Това дава силен тласък на национално възраждане, създават се марийски училища, печатат се книги на марийски език.
 
През 20-те години на 20 век се създават две литературни норми: луговомарийски език и горномарийски език. По времето на [[Сталин]] практически цялата национална интелигенция бива унищожена. Постепенно [[марийци]]те стават малцинство в собствената си република и под политически натиск марийският език се измества от руския.
 
== Граматика ==
Марийският език е [[аглутинативен език]]. Както в повечето [[угро-фински езици|угро-фински езици]] и в марийския е налице силно развито склонение на имената (много падежи, две числа, седем рода — един безпритежателен и шест притежателни, а именно „мой“, „твой“, „негов“, „наш“, „ваш“, „техен“) и сравнително слабо развито спрежение.
В синтаксиса отсъстват съгласуване, освен съгласуване на глагола със съществителното по лице и число, и употреба на отрицателен глагол, при който главният глагол се замества от особени отглаголни спомагателни фоми.
 
* винителен ''книгам''
* местен ''книгала'' (в книгата)
* компаратив ''книгаге''
* комитатитив ''книгаште'' (с книгата)
* илатив ''книгашке'' (към книгата)