Поменици на българските владетели: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 1:
{{обработка|корекции в правописа}}
{{обработка|корекции в правописа}}'''Помениците на българските царе, царици, патриарси, йереи и заслужили християни''' са средновековни ръкописни текстове, които се четат по време на църковните служби. С тях се припомнят имената на допринеслите за църквата и държавата и се почита тяхната памет. Най-известни са три български поменика: Боянски поменик, Погановски поменик и Зографски поменик. Поменици има и в ''[[Борилов синодик|Бориловия синодик]]'' - Дринов и Палаузов препис. В Кавадарци поменик от XVII в. е открит от Богдан Филов в 1916г., който го оценява като важен извор за българската история, но няма данни да е публикувано изследване върху него.▼
▲
==Боянски поменик==
Боянският поменик е запазен в открит от [[Виктор Григорович]] в
Поменати са също имената на
▲''"Анна царица,Елена царица,Ирина царица,Ефросина царица,Мария царица,Ксения царица,Евжения царица,Кераца царица,Теодосия царица,Теодора царица,Ефросина царица,Ксения монахиня,Кера Мария царица,Мария царица,Теодора царица,Анна царица."'' <br />
▲Поменати са също имената на Патриарси и на Митрополити. На лист 50 е записано поменаване на [[Боянски майстор|Майстора]] на стенописите в Боянската църква: ''„Зограф Василий от Серес (Сяр), от село Субоноша”''.
==Погановски поменик==
|