Мъж: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 15:
'''Алтернативна етимология на българското понятие "мъж".'''
Съществува по-опростена, по-близка като форма и много по-стара етимология, която е (пра)българска, а не „общославянска”, доколкото се намира в райони, където са живели (пра)българите. Тя изхожда най-напред от шумерското понятие „'''мес” / „меш” / „миш”''', означаващо '''„мъж, мъжки, млад мъж, син, герой”'''. Свързано с него е шумерското „мах” / „маг” – „голям, велик”. При шумерите (или в някои от диалектите им) е имало носово произношение (''Introduction to Sumerian Grammar, Daniel A. Foxvog, http://home.comcast.net/~foxvog/'') като в старобългарски и българските диалекти (впоследствие отпаднало), така че българската форма „мънж” / монж” не представлява пречка, а потвърждава шумерското сходство.
Понятието се открива и в авестийски като '''„маша” – „мъж, човек”'''. Потвърждение на българския му произход е езикът на дардите в Хиндокуш, в който се намират същите диалектни форми като българските: '''„мъж”, „маж”, „моч”, „монж”''' (''Златният фонд на българската древност, Петър Добрев, Тан Нак Ра, София – 2005''). Много важен (пра)български белег е присъствието в
Български производни значения от „мъж” са '''„може”, „мога”, „мощ”, „могъщ”, „мощен”''', еднакви с шумерското „маха” и индоиранското „мага”. Може да се посочи и диалектното „мъка” (общо название на семената от зърнени култури), сходно с осетинското „мугаг” (семе).
|