Мъж: Разлика между версии

Понятието се открива и в авестийски като '''„маша” – „мъж, човек”'''. Потвърждение на българския му произход е езикът на дардите в Хиндокуш, в който се намират същите диалектни форми като българските: '''„мъж”, „маж”, „моч”, „монж”''' (''Златният фонд на българската древност, Петър Добрев, Тан Нак Ра, София – 2005''). Много важен (пра)български белег е присъствието в този и сродните му езици на звук „Ъ”, като в българския. Понятието може да се свърже още с иранското „мука” (семейство), осетинските „муга” (семейство), „мугаг” (семе, род) и др., като произход от мъжа – оплодител и родоначалник.

 

При тази етимология формата на понятието напълно съответства на българската и не се налага да се търси начин за превръщне на корени от рода на „мар” и „ман” в „маш” / „мъж”, което е много проблематично.