Човешко жертвоприношение: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м r2.7.3) (Робот Добавяне: hu:Emberáldozat |
мРедакция без резюме |
||
Ред 8:
Древната практика на човешки жертвоприношения е тясно свързана с признаването на светостта на кръвта като въплъщение на жизнената сила на човека. В резултат на това схващане са въведени т.нар. безкръвни форми на причиняване на смърт (удавяне, задушаване, аутодафе), които сравнително рядко се използват като форма за изпълнение на смъртно наказание в религиозно-културен контекст.
Човешките жертвоприношения се свързват с култа към плодородието на почвата и следователно се свързват повече със земеделските цивилизации, отколкото със скотовъдите и номадите. В примитивните общества жертвата се е давала на Бога от царя-жрец, и е въплъщавала дара към растителната сила на земята, която се е приравнявала на бога на плодородието.
В древността античните автори са свързвали човешките жертвоприношения с народите на Африка или [[Древна Либия]] ([[дагомеи]], [[ашанти]]) сред които те са се практикували и са били разпространени. В Древен Египет, когато знатен е бил изпращан в отвъдното, с него били принасяни в жертва стотици негови роби, за да го придружават по пътя към Ада и да му помагат и следват и в задгробния живот. Семитските народи (асирийците, амонците, финикийците, пуните) са принасяли детски жертвоприношения в огнената паст на [[Молох]].
Огромният мащаб на човешки жертвоприношения в културите на Мезоамерика е със спорен произход, като по въпроса съществуват две версии - земеделската култура в районите на Централна Америка и пренос на тази култура от Стария свят в древността и античността от финикийците и пуните. В империята на инките човешките жертвоприношения са били в ограничен мащаб и са свързани с [[култ към Слънцето|култът към Слънцето]], в което има [[аналогия]] с отношението към [[зороастризъм|зороастризма]] на древните [[семитски народи]].
Ритуални жертвоприношения са отбелязани и в [[Древна Индия]]. Те са се практикували сред последователите на богинята [[Кали (богиня)|Кали]] (виж [[туги]]). В Китай, подобно на Древен Египет, до XVII век императорите понякога били погребвани с онези от антуража им, които не искали да живеят без господаря си и пожелавали да го следват след смъртта му. Японците изоставили тази практика на човешки жертвоприношения в периода на [[Ранно Средновековие|ранното средновековие]] в Европа.
== Литература ==
| |||