Кюстенджа: Разлика между версии

| име = КюстенджаКонстанца

| точка = КюстенджаКонстанца

| описание = КюстенджаКонстанца на картата на Румъния

КюстенджаКонстанца е основана при [[Древна Гърция|гръцката]] колонизация на Черноморското крайбрежие от колонисти от [[Милет]] през вековете [[7 пр.н.е.]] – [[5 пр.н.е.]] под името '''Томис'''. Селището придобива статут на [[полис]] едва през [[4 пр.н.е.]]. Пристанището е използвано от гърците за търговия с местното население — [[даки]], [[скити]] и [[келти]]), което води до разцвет на Томис през [[3 пр.н.е.]]. През [[1 век]] регионът е завладян от [[Римска империя|Римската империя]], а в периода [[8]]–[[17]] г. тук живее и умира в изгнание римският поет [[Овидий]] (''Publius Ovidius Naso''). Градът устоява на варварските нашествия през [[3 век]] и [[4 век]] и става център на провинция [[Малка Скития]] (''Scythia Minor'').

[[Файл:Bulgarian-church-and-school-Konstanta.jpg|дясно|мини|250п|Българската църква и училище в КюстенджаКонстанца, началото на 20 век.]]

След [[Руско-турска_война_(1877-1878)|Руско турската освободителна война]] ([[1877]]–[[1878]]), въпреки че е част от Българската екзархия, както [[Санстефански договор|Санстефанският договор]], така и [[Берлински конгрес|конгресът в Берлин]] дават [[Северна Добруджа]] (включително и КюстенджаКонстанца) на Румъния. В [[1889]] e построена внушителна българска църква (на днешната Strada Razoarelor при Strada Izvor) до българското училище (Şonţu Gheorghe Maior 7). В 1940 г. българските надписи по иконите и стенописите в църквата са заличени, запазен е строителният български надпис на училището собствеността на което днес е възстановена на българската организация “Единство”.{{източник|}}

При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година трима души от КюстенджаКонстанца са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 857.</ref>

През [[България в Първата световна война|първата световна война]] на [[22]] [[октомври]] [[1916]] КюстенджаКонстанца е освободена. В града влизат шест роти, командвани от полковник Табаков, комадир на 4-та конна бригада.{{източник|}} [[Букурещки мирен договор|Букурещкият мирен договор]] и [[Берлински протокол|Берлинският протокол]] от [[1918]] година връщат КюстенджаКонстанца и цяла [[Добруджа]] на България. [[Ньойски договор|Ньойският договор]] предава Добруджа на Румъния в ноември [[1919]] г.

През [[1940]] година, [[Крайовска спогодба|договорът]], наложен от Германия в [[Крайова]], принуждава Румъния да прехвърли Южна Добруджа на България, но българите от Северна Добруджа, включително и от КюстенджаКонстанца, са разменени за румънските колонисти от Южна.

След изграждането на моста при [[ЧернаНегру вода (град)|ЧернаНегру вода]] през [[1890]] - [[1895]] година, се полагат основите на Румънската плавателна служба и се открива линия до [[Истанбул]].

[[Image:Port of Constanca.jpg|thumb|260px|дясно|[[Пристанище Констанца|Пристанището в КюстенджаКонстанца]] е по-голямо от [[Пристанище Варна|варненското]] и [[Пристанище Бургас|бургаското]] взети заедно.]]

През [[1910]] година населението наброява 12&nbsp;725 души, само половината от които са румънци, а останалите са [[турци]], [[българи]], [[евреи]], [[арменци]] и [[гърци]]. Последното преброяване показва, че в КюстенджаКонстанца живеят над 300&nbsp;000 души, повечето от които румънци. В Констанца има радиопрограма, излъчваща на български език за българското малцинство там.

;Родени в КюстенджаКонстанца

;Починали в КюстенджаКонстанца

** Окръжен съвет КюстенджаКонстанца - [http://www.cjc.ro http://www.cjc.ro]

** Международно летище КюстенджаКонстанца - [http://www.aic.ro http://www.aic.ro]

** Пристанищна администрация КюстенджаКонстанца - [http://www.constantza-port.ro http://www.constantza-port.ro]

[[Категория:КюстенджаКонстанца| ]]