Разлика между версии на „Кюстенджа“

редакция без резюме
{{друго значение|Кюстенджа|града в Германия|Констанц}}
{{Селище в Румъния
| име = КюстенджаКонстанца
| име-рум = Constanţa
| flag_reg =
| ширина = 44.1833
| дължина = 28.6500
| точка = КюстенджаКонстанца
| описание = КюстенджаКонстанца на картата на Румъния
| окръг = Кюстенджа
| окръг-препратка = Кюстенджа (окръг)
[[Image:Constanta Museum.jpg|thumb|250px|left|Музеят в Кюстенджа.]]
 
КюстенджаКонстанца е основана при [[Древна Гърция|гръцката]] колонизация на Черноморското крайбрежие от колонисти от [[Милет]] през вековете [[7 пр.н.е.]] – [[5 пр.н.е.]] под името '''Томис'''. Селището придобива статут на [[полис]] едва през [[4 пр.н.е.]]. Пристанището е използвано от гърците за търговия с местното население — [[даки]], [[скити]] и [[келти]]), което води до разцвет на Томис през [[3 пр.н.е.]]. През [[1 век]] регионът е завладян от [[Римска империя|Римската империя]], а в периода [[8]]–[[17]] г. тук живее и умира в изгнание римският поет [[Овидий]] (''Publius Ovidius Naso''). Градът устоява на варварските нашествия през [[3 век]] и [[4 век]] и става център на провинция [[Малка Скития]] (''Scythia Minor'').
 
По време на [[Византийска империя|Византийската империя]] Томис става важен християнски център, като разпространението на [[православие]]то в региона се приписва на Свети апостол [[Андрей]]. Смята се, че именно в този период градът получава името Констанца, дадено му от император [[Константин I Велики]] ([[274]]-[[337]]) в чест на сестра му [[Констанция]].
С идването на [[прабългари]]те на [[Балкански полуостров|Балканите]] регионът става неразделна част от [[Първа българска държава|Първата]] и [[Втора българска държава|Втората българска държава]]. От [[15 век|15]] до края на [[19 век]] Кюстенджа е под [[Османска империя|Османско управление]]. Още с учредяването на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] градът е част от нея.
 
[[Файл:Bulgarian-church-and-school-Konstanta.jpg|дясно|мини|250п|Българската църква и училище в КюстенджаКонстанца, началото на 20 век.]]
След [[Руско-турска_война_(1877-1878)|Руско турската освободителна война]] ([[1877]]–[[1878]]), въпреки че е част от Българската екзархия, както [[Санстефански договор|Санстефанският договор]], така и [[Берлински конгрес|конгресът в Берлин]] дават [[Северна Добруджа]] (включително и КюстенджаКонстанца) на Румъния. В [[1889]] e построена внушителна българска църква (на днешната Strada Razoarelor при Strada Izvor) до българското училище (Şonţu Gheorghe Maior 7). В 1940 г. българските надписи по иконите и стенописите в църквата са заличени, запазен е строителният български надпис на училището собствеността на което днес е възстановена на българската организация “Единство”.{{източник|}}
 
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година трима души от КюстенджаКонстанца са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 857.</ref>
 
През [[България в Първата световна война|първата световна война]] на [[22]] [[октомври]] [[1916]] КюстенджаКонстанца е освободена. В града влизат шест роти, командвани от полковник Табаков, комадир на 4-та конна бригада.{{източник|}} [[Букурещки мирен договор|Букурещкият мирен договор]] и [[Берлински протокол|Берлинският протокол]] от [[1918]] година връщат КюстенджаКонстанца и цяла [[Добруджа]] на България. [[Ньойски договор|Ньойският договор]] предава Добруджа на Румъния в ноември [[1919]] г.
 
В този период румънските правителства взимат сериозни мерки за колонизация на региона, заселвайки го с [[румънци]] от всички краища на страната, за да изменят съотношението в етническия състав на населението, което дотогава е съставено в преобладаващата си част от [[българи]], [[турци]] и [[татари]].<ref>[http://www.promacedonia.org/dobr1917/dobr1917_2_5.htm Научна експедиция в Добруджа 1917]</ref>.
 
През [[1940]] година, [[Крайовска спогодба|договорът]], наложен от Германия в [[Крайова]], принуждава Румъния да прехвърли Южна Добруджа на България, но българите от Северна Добруджа, включително и от КюстенджаКонстанца, са разменени за румънските колонисти от Южна.
 
След изграждането на моста при [[ЧернаНегру вода (град)|ЧернаНегру вода]] през [[1890]] - [[1895]] година, се полагат основите на Румънската плавателна служба и се открива линия до [[Истанбул]].
 
[[Image:Port of Constanca.jpg|thumb|260px|дясно|[[Пристанище Констанца|Пристанището в КюстенджаКонстанца]] е по-голямо от [[Пристанище Варна|варненското]] и [[Пристанище Бургас|бургаското]] взети заедно.]]
 
През [[1910]] година населението наброява 12&nbsp;725 души, само половината от които са румънци, а останалите са [[турци]], [[българи]], [[евреи]], [[арменци]] и [[гърци]]. Последното преброяване показва, че в КюстенджаКонстанца живеят над 300&nbsp;000 души, повечето от които румънци. В Констанца има радиопрограма, излъчваща на български език за българското малцинство там.
 
В днешно време градът е важен пристанищен град, както и популярна туристическа дестинация.
 
==Личности==
;Родени в КюстенджаКонстанца
* {{BGR-флаг}} Георги Марков (1878 - ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 7 кумановска дружина, носител на орден „[[За храброст]]“ IV степен<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 426.</ref>
* {{BGR-флаг}} [[Иван Пенаков]] (1663 - 1971), български общественик
* {{BGR-флаг}} [[Александър Огнянов]] (1884-1953), политик
 
;Починали в КюстенджаКонстанца
* {{RUP-флаг}} {{ROU-флаг}} [[Николае Караиску]] (1911 - 1969), румънски поет
* {{RUP-флаг}} {{ROU-флаг}} [[Николае Каратана]] (1914 - 1992), румънски поет
* '''Политика'''
** Кметство - [http://www.primaria-constanta.ro http://www.primaria-constanta.ro]
** Окръжен съвет КюстенджаКонстанца - [http://www.cjc.ro http://www.cjc.ro]
** Окръжна администрация на окръг Кюстенджа - [http://www.prefectura-ct.ro http://www.prefectura-ct.ro]
* Сайт на града - [http://www.constantaonline.ro http://www.constantaonline.ro]
 
* '''Транспорт'''
** Международно летище КюстенджаКонстанца - [http://www.aic.ro http://www.aic.ro]
** Пристанищна администрация КюстенджаКонстанца - [http://www.constantza-port.ro http://www.constantza-port.ro]
** Жп гара Констанца - заминаващи - [http://www.rolitoral.ro/site/Sections-index-req-viewarticle-artid-68-page-1.html http://www.rolitoral.ro/site/Sections-index-req-viewarticle-artid-68-page-1.html]
** Жп гара Констанца - пристигащи - [http://www.rolitoral.ro/site/Sections-index-req-viewarticle-artid-67-page-1.html http://www.rolitoral.ro/site/Sections-index-req-viewarticle-artid-67-page-1.html]
{{Курорти в Румъния}}
 
[[Категория:КюстенджаКонстанца| ]]
 
[[ace:Constanţa]]
Анонимен потребител