IEEE 802.11: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 1:
'''IEEE 802.11''' известен също под марката [[Wi-Fi]], дефинира набор от стандарти за [[Wireless LAN]]/WLAN, разработени от работна група 11 на [[Institute of Electrical and Electronics Engineers|IEEE]] LAN/MAN Standards Committee ([[IEEE 802]]). Изразът 802.11x се използва да обозначи набор от стандарти и не бива да се бърка със нито един от неговите елементи. Не съществува самостоятелен 802.11x стандарт. Изразът ''IEEE 802.11'' също така се отнася към първичниятпървичния 802.11. За приложението на тези стандарти вижте [[Wi-Fi]].
 
Серията 802.11 в момента включва шест техники за модулация във въздушна среда, всички които използват един и същ протокол. Най-популярните техники са тези определени от 802.11b, 802.11a, и 802.11g; сигурността е била първоначално включена и по-късно разширена чрез подобрението 802.11i. 802.11n е друга модулационна техника, която е наскоро разработена;. Другите стандарти от фамилията (c–f, h, j) са сервизни разширения или поправки на предишни спецификации. 802.11b бе първият широко приет мрежов стандарт, последван от 802.11a и 802.11g.
 
802.11b и 802.11g стандартите използват 2.40 GHz ([[гигахерц]]) честотата, използвана ( в САЩ) под [[Part 15 (FCC rules)|Part 15]] на [[Federal Communications Commission|FCC]] Правила и регулации. Поради избора на честотния канал, 802.11b и 802.11g оборудването може да получи интерференция от микровълнови фурни, безжични телефони, [[Bluetooth]] устройства и други използващи тази честота. 802.11a стандартастандартът използва 5 GHz честота, и за това не се влияе от продукти, работещи на честота 2.4 GHz.
 
Спектърният сегмент на радио -честотата може да варира в различните държави.
 
== Протоколи ==
Ред 85:
|}
 
Първоначалната версия на стандарта IEEE 802.11 датира от 1997 г. и определя две скорости от 1 и 2 (Mbit/s)[[мегабит в секунда|мегабита в секунда]] (Mbit/s), които да се излъчват чрез инфрачервени (ИЧ) сигнали за индустриални, научни, медицински цели от [[честотна лента]] на 2.4 GHz. ИЧ остава част от стандарта, която все още няма реализация.
 
Първоначалният стандарт дефинира Carrier Sense Multiple Access съсс избягване на колизии като метод за достъп до медията. Значителен процент от наличниятналичния капацитет на каналите се жертва, за да се подобри надеждността на изпращането при разнообразни и враждебни състояния на средата.