Числително име: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м r2.7.3) (Робот Добавяне: tt:Сан (сүз төркеме) |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
'''Числителното име''' в [[език (лингвистика)|езика]] е изменяема [[част на речта]] - [[Име (граматика)|име]], която изразява броя на обектите или поредното им място в дадено множество.
▲'''Числителното име''' в [[българския език]] е изменяема [[част на речта]], която изразява броя на обектите или поредното им място в дадено множество. Някои лингвисти свързват числителното име с понятие за количество, ред, брой. Количествени характеристики могат да се посочат и с други части на речта:
▲<br />–[[съществителни имена]] – стадо, отбор;
▲<br />–[[прилагателни имена]] – троен;
▲<br />–[[глаголи]] – потретвам;
▲<br />–[[местоимения]] – толкова;
Обособяването на числителното име като отделна част на речта дълго време е било много оспорвана тема – употребено самостоятелно, числителното напомня на съществително име, а по значение се доближава до прилагателното.
=== Морфологични характеристики
Редните числителни и някои от бройните (един, една, едно, едни и два, две
== Видове числителни имена ==
Line 19 ⟶ 16:
===== Прости числителни имена =====
Образувани от прости думи: два, три, шест; втори, трети, шести
===== Сложни числителни имена =====
Образувани са от повече от една [[коренна морфема]] (сложни думи) - петнадесет, седемстотин; дванадесети, петнадесети
===== Съставни числителни имена =====
Съчетания от две или повече числителни имена, назоваващи едно число – тридесет и три, сто тридесет и три, хиляда сто тридесет и три и т.н.<ref> Тодор Бояджиев, Иван Куцаров, Йордан Пенчев, "Съвременен български език", (2003), стр. 328</ref>
Основните принципи за образуване на числителни са два:
* чрез аритметично действие [[събиране]] се образуват числителни имена от единадесет до деветнадесет като по-долният клас се поставя пред по-горния, съединени с [[предлога]] „на” - седемнадесет;
Към съставните числителни имена спадат и ''
▲Към съставните числителни имена спадат и ''дробни числителни имена'' – образуват се от две числителни: първото е количествено – означава числителя на дробното число, а второто е редно и означава знаменателя ( например 5/8 чете се - пет осми).
==== По значение ====
===== Бройни
Някои учени ги определят като основни, тъй като те назовават числата от десетичната бройна система.
Основни числителни бройни са
* Числителни бройни за приблизителност
Числителни за приблизителност се образуват и с наставката '''–ина''' – петдесетина. Би могло да се използва и числително - комбинация от 2-та вида образуване (напр.: петнадесетина-шестнадесет).
Към бройните числителни спадат ''мъжколичните числителни имена'':
* Мъжколични числителни имена – употребяват се само за съществителни имена ([[нарицателни]]) от мъжки род, множествено число - петима архитекти, двадесет и двама учители
===== Редни числителни имена =====
Посочват числовата позиция на даден обект.
С изключение на числителните ''първи, втори'' всички останали редни числителни имена са производни чрез основата на бройните числителни имена<ref>Стоян Стоянов, Граматика на българския книжовен език. Фонетика и морфология (1984), стр. 278 </ref> – девети, осемнадесети, сто петдесет и шести.
== Източници ==
<references />▼
== Вижте също ==
* [[Части на речта]]
{{Части на речта}}
{{лингвистика-мъниче}}
▲<references/>
[[Категория:Морфология (езикознание)]]
[[af:Telwoord]]
|